Истината е, че Уилям Бейли е далеч по-тъпо и обикновено от W. Axl Rose. Но специално този - и да се казваше Стамат, едва ли нещо би попречило да е именно това, което е.

И двете личности, за които горното име е вярно, вчера навършиха 60 години - 60 пълни с шок, наркотици, издути вени по шията, почти неспирни скандали и гениални творби.

Да вдигнем наздравица за юбиляря с този Estranged, изпълнен (добре, де - на моменти и изграчен) напълно "на живо" по всички деветдесетарски закони:

Абсолютно всичко в него е като филм за рокзвезда. Само че Аксел живее в този филм... (понякога, като гледаш вида му, неволно стискаш палци при думата "живее" - което си е новина).

Пристига гол и бос от Лафайет, Луизиана в Ел Ей, където - според Уикипедия е вече "активен" от близо 40 години - от 1983 г. Само чуйте гласа му от онези времена:

През цялото това време, при конкуренция на десетки хиляди момчета и момичета от цялата планета, които се изсипват на "Сънсет булевард" в преследване на мечтите си, не се намери нито един - един! - да пее, да композира и да води шоуто като него.

Аксел, разбира се, сформира Hollywood Rose с приятеля си Изи Страдлин (оставил после името си под някои от най-великите песни на Guns), после следва колаборацията с LA Guns, "пищовите" и "розите" се събират и после - както се казва, всичко е история... 

При единственото си засега идване в България Аксел Роуз пя 2 часа и 40 минути. Това бяха годините на Guns без Слаш, а с DJ Ashba, "Бъмбълфууд" и Ричард Фортъс на китари (3 е повече от 2!). Ей, кога минаха тия 10 години!

Напротив - на далеч по-важни "участия" във Великобритания той се е прибирал и след 2 песни, плащайки естествено чутовни неустойки за "гяволъка" си.

 

Аксел през 1993 г. Снимка  אליבאבא/he.wikipedia

 

За това колко значим е Аксел Роуз, може да сравните колаборацията на Слаш с Майлс Кенеди - един безпорно брилянтен вокалист... Който между другото, също е идвал у нас. Въпреки разкошния Майлс песните на Guns с него звучат като поздрав по "Тянков ти ви".

Ултрасите на Слаш, който безспорно е още един гений, твърдят, че без него няма Guns и че Chinese Democracy е просто боклук. Дали това е така и дали Аксел е стойност сам по себе си, може най-меко казано да поспорим:

А дали W Axl Rose/ William Bruce Bailey/  Bill Rose/ Bill Bailey е напълно всеобхватна, широкоспектърна, откачено гениална, без-лимити истинска рокзвезда, може да си припомним и от концерта в памет на Фреди Меркюри през 1992 г.

Както се казва - не правят такива вече...

Да му пожелаем още 60 г. творческо вдъхновение!