По време на телевизионен разговор с обикновени руснаци миналия месец жена притисна президента Владимир Путин за високите цени на храните. Валентина Слепцова предизвика президента с въпрос защо бананите от Еквадор сега са по-евтини в Русия от морковите, произведени в страната, и попита как майка й може да оцелее с толкова високи разходи за стоки като картофи, пише днес Ройтерс в обширна кореспондеция за поскъпването на храните в Русия.

Путин призна, че високите разходи за храна са проблем, включително с т. нар. "боршова кошница“ с основни зеленчуци. Той се позова на глобалното увеличение на цените и на вътрешния недостиг. Но руското правителство е предприело стъпки за решаване на проблема и се обсъждат други мерки, добави Путин, без да навлиза в детайли.

Слепцова олицетворява проблем за Путин, който разчита на широка обществена подкрепа. Рязкото нарастване на потребителските цени безпокои някои гласоподаватели, особено по-възрастните руснаци с малки пенсии, които не искат да се върнат към 90-те години, когато галопиращата инфлация доведе до недостиг на храни, коментира Ройтерс.

Това накара Путин да подтикне правителството да предприеме стъпки срещу инфлацията. Те включват данък върху износа на пшеница, който беше въведен миналия месец за постоянно, и ограничаване на цената на дребно на други основни храни.

Но по този начин президентът е изправен пред труден избор: опитвайки се да отстрани недоволството сред избирателите при повишаване на цените, той рискува да навреди на селскостопанския сектор на Русия, където фермерите се оплакват, че новите данъци ги обезкуражават да правят дългосрочни инвестиции.

Ходовете на Русия - най-големия износител на пшеница в света, също подхранват инфлацията в други страни, като повишават цената на зърното. Увеличението на данъка върху износа, обявено в средата на януари, например, вдигна световните цени до най-високите им нива от седем години.

Путин не е изправен пред непосредствена политическа заплаха преди парламентарните избори през септември, след като руските власти извършиха репресивни действия срещу опонентите, свързани със затворения от Кремъл критик Алексей Навални, припомня агенцията. Съюзниците на Навални са възпрепятствани да участват в изборите и се опитват да убедят хората да гласуват тактически за всеки, освен за управляващата пропутинска партия, въпреки че останалите спорни партии подкрепят Кремъл по повечето важни политически въпроси.

Цените на храните обаче са политически чувствителни и сдържането на повишенията, за да бъдат хората удовлетворени като цяло, е част от дългогодишната основна стратегия на Путин.

"Ако цените на автомобилите се покачат, само малък брой хора забелязват това", казва пред Ройтерс руски служител, запознат с правителствената политика за инфлацията на храните. „Но когато купувате храна за всеки ден, това ви кара да чувствате, че общата инфлация нараства драстично“.

В отговор на въпроси на Ройтерс говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че президентът се противопоставя на ситуации, при които цените на произведените в страната продукти "растат неразумно".

Песков заяви, че това няма нищо общо с изборите или настроенията на избирателите, като добави, че това е бил постоянен приоритет за президента дори преди подготовката за избори. Той добави, че правителството трябва да избере методите за борба с инфлацията и че реагира както на сезонните колебания на цените, така и на глобалните пазарни условия, повлияни от пандемията на коронавируса.

Руското министерство на икономиката заяви, че мерките, наложени от началото на 2021 г., са помогнали за стабилизиране на цените на храните. Досега цените на захарта са нараснали с 3% през тази година след 65% ръст през 2020 г., а цените на хляба са нараснали с 3% след ръст от 7,8% през 2020 г.

Потребителската инфлация в Русия нараства от началото на 2020 г., отразявайки глобална тенденция по време на пандемията COVID-19.

Руското правителство взе мерки през декември, след като Путин го разкритикува публично за бавна реакция. То наложи временен данък върху износа на пшеница от средата на февруари, преди да го наложи за постоянно от 2 юни. Кабинетът постави и временни ограничения върху цените на дребно на захарта и слънчогледовото олио. Ограниченията за цените на захарта изтекоха на 1 юни, а тези за слънчогледовото масло остават до 1 октомври.

Но потребителската инфлация - която включва храни, както и други стоки и услуги - продължава да нараства в Русия, с 6,5% през юни спрямо година по-рано - това е най-бързият темп от пет години. Същият месец цените на хранителните стоки са нараснали със 7,9% спрямо предходната година.

Някои руснаци смятат усилията на правителството за недостатъчни. С намаляването на реалните заплати, както и с високата инфлация, рейтингите на управляващата партия "Единна Русия" са застинали на най-ниските нива от много години. 

57-годишната пенсионерка от черноморския курортен град Сочи Алла Атакян заяви пред Ройтерс, че не смята, че мерките са били достатъчни и това се е отразило отрицателно на нейното виждане за правителството. Цената на морковите "беше 40 рубли (0,5375 долара), след това 80 и след това 100. Как така?" - пита бившата учителка.

Някои руски фермери казват, че разбират мотивите на властите, но възприемат данъка като лоша новина, защото вярват, че руските търговци ще им плащат по-малко за пшеницата, за да компенсират увеличените разходи за износ.

Изпълнителен директор на голям фермерски бизнес в Южна Русия заяви, че данъкът ще навреди на рентабилността и ще означава по-малко пари за инвестиции в земеделие.

"Има смисъл да се намали производството, за да не се генерират загуби и да се повишат пазарните цени", каза той.

Въздействието върху инвестициите в селскостопанско оборудване и други материали вероятно ще стане ясно едва по-късно през годината, когато започва есенният сеитбен сезон.

През последните години руското правителство инвестира милиарди долари в селскостопанския сектор. Това засили производството, помогна на Русия да внася по-малко храни и създаде работни места.

Ако инвестициите в земеделските стопанства бъдат намалени, земеделската революция, която превърна Русия в нетен износител от нетен вносител на пшеница в края на 20-и век, може да започне да приключва, твърдят фермери и анализатори.

„С данъка всъщност говорим за бавен спад на нашия темп на растеж, а не за революционни щети за една нощ“, каза Дмитрий Рилко от базираната в Москва консултантска служба по земеделие IKAR. „Това ще бъде дълъг процес, може да отнеме от три до пет години“.

Но някои може да усетят ефекта по-рано. Изпълнителният директор на фермерския бизнес и още двама фермери казаха пред Ройтерс, че планират да намалят площите си за посев на пшеница през есента на 2021 г. и през пролетта на 2022 г.

Руското министерство на земеделието заяви пред Ройтерс, че секторът остава изключително доходоносен и че прехвърлянето на приходи от новия данък върху износа на земеделските производители ще подпомогне тях и техните инвестиции, като по този начин ще предотврати спад в производството.

Руският служител, запознат с правителствената политика за инфлацията на храните, заяви, че данъкът само ще лиши фермерите от това, което той нарече прекомерен марж.

"Ние сме за това нашите производители да печелят пари от износ. Но не в ущърб на техните основни купувачи, които живеят в Русия", каза министър-председателят Михаил Мишустин пред долната камара на парламента през май.

Правителствените мерки също могат да направят руската пшеница по-малко конкурентоспособна, според търговците. Те казват, че това е така, защото данъкът, който се променя редовно през последните седмици, затруднява осигуряването на печеливша форуърдна продажба, при която доставките може да не се извършват в продължение на няколко седмици.

Това може да накара чуждестранните купувачи да търсят другаде, в страни като Украйна и Индия, заяви търговец в Бангладеш пред Ройтерс. През последните години Русия често е най-евтиният доставчик за големи купувачи на пшеница като Египет и Бангладеш.

Продажбите на руска пшеница в Египет са ниски, откакто Москва наложи постоянния данък в началото на юни. През юни Египет закупи 60 000 тона руска пшеница. Той беше закупил 120 000 тона през февруари и 290 000 през април.

Цените на руското зърно все още са конкурентни, но данъците в страната означават, че руският пазар е по-малко предсказуем от гледна точка на предлагането и ценообразуването и може да доведе до загуба на част от дела си на експортните пазари като цяло, каза високопоставен държавен служител в Египет - водещ в света купувач на пшеница.