„Газпром“ разорява Русия. Една от функциите му е да прехвърля държавни пари в джобовете на частни изпълнители като братята Аркадий и Борис Ротенберг и Генадий Тимченко, които строят неговите тръбопроводи.

Това заявява пред Радио „Свобода“ известният енергиен експерт Михаил Крутихин.

Като доказателство за твърденията си той дава газопровода „Силата на Сибир“ от Русия за Китай. Той бе открит тържествено на 2 декември от президентите Си Цзинпин и Владимир Путин.

От самото начало всички руски медии тръбели, че годишно ще бъдат изпращани по 38 милиарда кубика газ към Китай. Според официални документи на „Газпром“ обаче тази цифра ще бъде достигната едва след 10 години.

За това трябва да бъдат разработени две находища - Чаяндинското, което сега е включено в „Силата на Сибир“, не може да подава повече от 25 милиарда кубика. А за да получава Китай 38 милиарда, трябва да бъдат добивани 42 милиарда, защото това не е чист метан, а има още никому ненужен азот, както и редица добри и лоши примеси. Което означава, че към Чаяндинското находище трябва да бъде прокарана тръба с дължина 800 или 900 километра, която да го свързва с Ковиктинското, намиращо се в Иркутска област.

И едва когато заработят и двете находища, тогава може би цифрата може да бъде докарана до обещаната към 2028 г., изтъква Михаил Крутихин. А още не е избран изпълнител за тази тръба.

Отделен въпрос е трябва ли му на Китай този газопровод. Оказва се, че не чак толкова.

Същевременно обявените разходи от 55 милиарда долара не са реална цифра, продължава Крутихин. След изчисленията на всички разходи става ясно, че тя ще е малко под 100 милиарда. Отгоре на всичко няма да има възвръщаемост на инвестицията.

Освен това подписаният между Москва и Пекин през 2014 г. документ за газопровода изобщо не е договор. Той просто е бил поредният меморандум за разбирателство. Руската делегация едва убедила китайците той да бъде наречен договор.

После говорили Китай да съфинансира проекта с 25 милиарда долара. Оттам нищо не обещали и нищо не дали.

След внимателна проверка и оценка става ясно, че „Силата на Сибир“ е абсолютно ненужен и губещ проект, заключава руският експерт.

Същевременно Русия се съпротивлява на техническия прогрес, вместо да вземе мерки срещу собственото си изоставане. Крутихин цитира одобрената тази година Доктрина за енергийна сигурност на Руската федерация. Като предизвикателства и заплахи за тази сигурност са посочени технологичните въведения зад граница, които ще намалят пазара за руски петрол, газ, въглища, т.е. за изкопаемите енергоносители. Москва вижда опасност и в енергоспестяването, енергийната ефективност и алтернативните видове гориво.

Същевременно, ако преди година в Германия думата „водород“ била споменавана много рядко, днес тя много често бива употребявана от гледна точка на планираната до 2050 г. декарбонизация – пълен отказ от въглищата, петрола и газа в производството на електроенергия и замяната им с чисто гориво като водорода. Русия просто изпуска световния прогрес.

Много пари за нищо са били хвърлени и за „Южен поток“, за чийто провал Путин през 2014 г. обвини България, продължава Михаил Крутихин. След като вложили милиарди за газопровода от полуостров Ямал до Черно море и докарали тръбите за продължаване на проекта през България, се оказало, че руснаците не са питали европейските регулатори. Строежите пак били дело на Ротенберг и Тимченко.

„Голям буламач става – парите просто биват изсипвани там, където няма разрешение за строителство“, коментира Крутихин.

Същото се случва и със „Северен поток 1“. Той работи едва с 60 на сто от мощностите си заради антимонополните правила на ЕС.

Същото очаква и „Северен пноток 2“, прогнозира енергийният специалист.