Тази история започва в едни доста по-различни времена от днешните. След 40 години на реално несъществуваща икономическа свобода управляващата Българска комунистическа партия (БКП) поотпуска своята хватка и по-инициативните български граждани получават известно поле за развитие на частен бизнес. 

Михал и Петрана Божилови, които се влюбват години по-рано по време на следването си в Лесотехническия университет, се възползват от тази възможност. Към онзи момент Михал работи в горското стопанство в Перник, а Петрана – в сферата на озеленяването в София. Двамата се захващат с производство на декоративни растения и през 1985 г. осъществяват първата си продажба. След като си дава сметка, че от сделката е спечелил толкова пари, колкото получава като заплата в горското стопанство за около една година, Михал решава, че има хляб в тази дейност.

С рухването на комунизма в края на 1989 г. развиването на частен бизнес става още по-привлекателна идея. Михал и Петрана имат разсадник от 1990 до октомври 1994 г., когато откриват Градински център „Божилови“ и така се нареждат сред пионерите в този сектор у нас. През 1997 г. изграждат и собствен разсадник в старозагорското село Осетеново.

Близо три десетилетия по-късно центърът произвежда и продава декоративни растения и предлага услуги като озеленяване и поддръжка на обекти и изграждане на автоматизирани напоителни системи, като днес за бизнеса се грижат синовете на Михал и Петрана – Георги и Симеон.

В градински център „Божилови“.

Управленски отговорности и творчество

Родени в семейство на градинари, Георги и Симеон прекарват голяма част от детството си в градинския център на ул. „Преки път“ №9 в столицата. В юношеска възраст те не просто се шляят из центъра, а помагат с каквото могат и дори припечелват някой и друг лев.

„Веднъж ни бяха поверили някакви полуумрели растения и ние ги насадихме, поливахме ги, те се съживиха, после баща ми ги продаде и ни даде част от парите“, спомня си Георги.

В гимназията Симеон е проявявал интерес към компютрите и информатиката, но по-късно с брат си поема по стъпките на родителите си и следват в Лесотехническия университет. Симеон завършва „Ландшафтна архитектура“,  Георги – „Екология“. Докато студентстват, те помагат в семейната фирма, но по-епизодично. Още тогава те са наясно, че след време искат да поемат щафетата от родителите си. Изобщо не подозират обаче, че това ще се случи доста по-скоро от очакваното.

„Баща ни се разболя от рак през април 2007 г. и през август почина. Много бързо трябваше да влезем във всички дейности. Имахме няколко тежки години“, казва Георги, като уточнява, че през 2012 г. са били пред фалит.

Оцеляват благодарение на трудолюбието, на което са научени от родителите си, както и на подкрепата, която си оказват един на друг. Получават допълнителна помощ и от майка си, която днес продължава да работи във фирмата.

Из един от обектите, поверен на градинския център на двамата братя.

Откакто Георги и Симеон са поели управлението на бизнеса, през немалка част от времето те се занимават с уреждането на въпроси от административен, документален и логистичен характер. На този фон те изпитват още по-голямо удоволствие, когато творят с ръцете си и внасят нотка красота във всекидневието на своите клиенти.

„Голямо удовлетворение ми носи производството на растения – да успеем да произведем нещо, което хората да харесват и да е с добро качество. Радвам се и, когато имаме свободата да изпълним един проект по наше усмотрение, защото много често се работи по зададени проекти“, казва Георги.

„На мен ми е най-приятно, когато от нещо занемарено направиш красива градина, когато видиш продукта, който си направил, и клиентът е доволен“, казва Симеон.

Особеностите на градинарския бизнес

Според братя Божилови градинарският бизнес има три характерни особености. Първата е сезонният характер на работата.

„Има 2-3 месеца зимно време, в които има много слаба заетост, съответно е сложно да се осигуряват заплати. Гледаме да не освобождаваме работници, но зимно време ни е трудно, защото условията не са подходящи за голяма част от дейностите“, казва Георги.

„Уплътняваме със снегопочистване. Изкарваме пари и зимата, но общо взето сме на минус 2-3 месеца“, допълва брат му.

Втората особеност е трудното намиране на кадри, което отчасти е свързано с естеството на работата.

„Нашата работа е навън, по-тежка е и малко хора са навити да я вършат, споделя Георги. - Не смятаме, че заплащането е по-лошо от това на много хора, които работят в офис, но може би обстановката в офис блазни повече хора. Понякога имаме текучество, защото не можем да намерим хора, които хем да могат да работят физическа работа, хем да са постоянни. Имали сме служители, които поработят месец-два, после изчезват.“

Към днешна дата в семейната фирма работят 14 души: 10 са в градинския център в София, останалите четирима поддържат разсадника в село Осетеново. Някои от работниците са с нас отдавна, но всяка година се сменят по няколко души, обясняват братя Божилови.

Двамата споделят, че пандемията от коронавирус не се е отразила особено на работата им. Покрай първия локдаун за известен период ограничили достъпа до градинския център, но не са спирали работа. Вследствие на принудителното затваряне по домовете си много хора започват да обръщат повече внимание на градините си, което води до увеличено търсене на услугите като тези, предлагани от Градински център „Божилови“. Не може обаче да се говори за експлозивен ръст на продажбите по подобие например на доставките на храна по домовете, отбелязват братя Божилови.

Друг обект, по който са работили братя Божилови.

Третата особеност на градинарския бизнес е необходимостта фирмите не само да предлагат продукти и услуги, а и да помагат на клиентите си да се отърсят от погрешните представи, които витаят в обществото по отношение на градинската работа.

„Имаме клиенти, които досега са живели в апартамент, строят си къща и искат да имат градина и се срещат с трудностите и с грешните представи за това какво е да поддъжаш градина. Често срещано е: „На мен ми е много приятно да поливам или да кося“. Приятно е, ако го правиш от време на време, а не примерно всеки уикенд“, казва Георги.

„Друг пример: „Можете ли да ми сложите чим?“. Казваме, че няма проблем, и питаме: „Как ще поливате, как ще го косите?“. Отговорът: „Ами не сме мислили“. Много хора си представят, че като се сложи чим, е като килим – слагаш го и след това не изисква грижа“, казва Симеон.

„Повечето клиенти си представят градините като снимка, а то е жив организъм, добавя Георги. - Дали ще е някакво заболяване или вредители, или просто това, че растенията трябва да се окопават и режат, постоянно нещо се случва, нищо не остава, както е било първоначално. Като говорим с клиенти, аз започвам отзад напред, с грижата – как ще се поддържа, как ще се полива, кой ще го прави, за да може нещо като се изгради, да не се съсипе веднага след това.“

Значителното разрастване на сектора през последните двайсетина години е съпътствано и от промяна в културата и предпочитанията на клиентите. По думите на братя Божилови все повече хора питат, учат имена на растения, експериментират с по-непознати видове цветя, храсти и дървета.

„Имаше един момент, когато баща ми искаше да се произвежда голямо разнообразие от растителни видове и се оказа, че никой не ги познава и не ги търси. Търсеше се по-опростен вид озеленяване, докато сега се търсят по-специфични видове, все някой пита има ли нещо ново, по-интересно. Хората искат да обогатявт познанията си и да имат по-голямо разнообразие в градините“, казва Георги.

Хуманитарна спедиторска линия до Украйна

Като собственици на малък семеен бизнес Георги и Симеон нямат много свободно време. Въпреки това, когато Русия напада Украйна в ранните часове на 24 февруари, вместо да се затвори в себе си, Георги усеща вътрешна потребност да помогне.

Въпросът е какво и как би могъл да направи. Отговорът на този въпрос сам намира Георги, когато негов приятел го свързва с актьора Александър Алексиев. Тогава Александър търси пътнически бус, с който да пътува до Молдова и оттам да докара украински бежанци до България. Георги намира бус от Адвентната църква и Фондация „АДРА“ и часове по-късно двамата с Александър, току-що запознали се, вече пътуват към Молдова. 

В следващите два месеца Георги и Александър пътуват четири пъти до Украйна. С всеки курс карат хуманитарна помощ, която събират с помощта на Фондация „АДРА“ и частни дарители, и се връщат с майки и деца, бягащи от войната. Досега са докарали в България няколко десетки души. На част от тях намират и подслон. При последното си пътуване до Виница двамата доставят медицинска апаратура за болницата в Днипро.

Георги и Александър при едно от пътуванията си до Украйна.

За подкрепата, която оказват на бежанците от Украйна, наскоро Георги и Александър бяха наградени в категория „Добротворец“ в инициативата „Мъж на годината“ на „Дарик радио“.

„В България всеки чувства, че държавата му е длъжна, от Европа са му длъжни, той седи и чака, казва Георги. - Ако започнеш да вършиш нещо, чувстваш, че нещо зависи от теб. Човек има отговорност в някакъв момент да върне към обществото – и финансово, и като полезна дейност. Ние сме християни, ходим на църква, това да помагаш на човек в нужда, и не само, е нещо, в което сме възпитани. Добрият пример е важен, защото много хора си мислят, че те са единствените добри хора, останали в тази страна, и се отчайват. Като виждаш, че има и други, които правят нещо безкористно, това ти помага да не се предаваш.“

„Когато човек се затвори и подхожда егоистично, хората се озлобяват и става по-сложно за живеене, допълва Симеон. - То и самочувствието на нацията ни е ниско, все си мислим, че сме малка държава, нищо не зависи от нас. Ако се отворим един към друг, ще бъде много по-приятно.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).