Отвратително е усещането, че времето минава, а всъщност нищо не се променя. Едни и същи хора да се усмихват доволни от високите си позиции във властта, а лицата им отдалеч да издават, че всъщност не са лица, а други части от тялото. Едни и същи кръгове винаги да са отгоре, независимо какви са резултатите от изборите. Онази банка, чието име допреди година никой не смееше да спомене, отново да обединява мъжете в черни костюми. Нали уж беше умряла?

Колко наивни трябва да сме, за да повярваме, че трябва да сменим едно съкращение с друго, за да заживеем по-добре? Много. А колко глупави трябва да сме, за да повярваме, че до вчера можеш да подреждаш пасианси в тъмнината, а утре да се преродиш в борец за светлина? Отчайващо глупави.

Не виждаме ли какво става? Отново онзи, който изкара хиляди българи на улицата, е на първия ред. Отново задава дневния ред в първите дни на Народното събрание. Миналата година парламентът посвети първите си решения на овладяването на ДАНС и несполучливото му председателство. Тази година първите действия са за онази банка, с която той нямал нищо общо.

Не четем ли какво пишат? Отново медиите Му заобичаха лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и отново скочиха на всеки, който си позволява да му противоречи. Правителството се подрежда на страниците на вестниците, които също нямаха нищо общо с онази банка, нищо че са издържани с прикрити кредити от същото място.

Не забелязваме ли как се държат? Отново прокуратурата започна удобно да заобикаля бъдещите силни на деня. До вчера се обвиняваха един друг като в долнопробен криминален филм, а днес вече изтеглят исковете си от съда и „спасяват“ България. А онези медии се нахвърлят върху всеки, който спомене, че в съдебната система има тежки зависимости и че Той има пръст и в тази работа.

Наистина ли някой си прави илюзията, че може да оцелее, ако влезе в договорка с Тях? Че може днес в името на стабилността да им обещае да не ги пипа, а пък те леко ще го подкрепят. Че може да иска да направи нещо смислено, а пък те ще му позволят. Февруари 2013-а не беше чак толкова отдавна, нали?

Завладяването на България вече приключи. От тук нататък или се държим като поданици на Владетеля, или отстраняваме Владетеля и не позволяваме друг да дойде на негово място. Няма средно положение. Търпението е съучастие. Безразличието е най-силният Му коз. Бедността е най-верният му съюзник. Бедността на другите, не Неговата.

Как Го отстраняваме ли? Със законност и свобода, с ред и с Европа. Колко много глупави трябва да сме, за да си мислим, че можем да постигнем нещичко с преклонена главица. Че можем да Го накараме да допусне поне Перестройка. И така да помръдваме напред, но само колкото Те позволят.

Времето е за мъже, а мъже няма достатъчно. Нито смирението пред Него ще ни осигури въздух, нито шумният национализъм ще ни заведе на по-добро място. Компромисите са неизменна част от живота. Компромис с тинята обаче не се прави. Или стъпваш на здрава почва, или потъваш. Затова е време за бой. Не става дума да набием конкретен човек или пък нас да набие полицията. Време е за битка за законност и свобода. И за мъже, които нито се договарят с тъмнината, нито лъжат хората с лесните решения на национализма. Другото го гледаме всеки ден по телевизора.

П.П. Честито! Разбрах, че СА ви пуснали парното.