Христо Николов е единственият здравен медиатор, който отговаря в столичното РЗИ за кварталите, в които има ромско население. Той познава всички махали в България, защото от 25 години е в ромското движение - като общественик, председател на НПО или експерт по ромските въпроси в областната управа. По време на пандемията Николов е основната връзка между властите и ромските квартали в София. 

Известни медици казаха, че нямало да има втора вълна на масово разпространение на коронавируса. Но мерките бяха отхлабени, това създава ли рискове, ако се съди по работата ви на терен?

Аз не съм лекар и корифей като тях, не наблюдавам процесите в други страни. Аз мога да говоря като човек, който работи на терен, и за това, което виждаме всички ние, обикновените хора: дали ще има втора или трета вълна е по-скоро отговорност на всички нас като граждани да спазваме определени норми на поведение.

Учените може да са прави, че няма да има нова вълна, ама дали ние сами няма да си я предизвикаме? С разхлабването на мерките ни беше казано, че държавата вече няма да отговаря за нас, а ние трябва да имаме гражданско самосъзнание. И се чудя колко бързо забравихме всичко, което ни мина през главата за тези три месеца! 

Много хора - и българи, и роми, казват: „Няма такъв вирус, къде е да го пипна.“

Не става въпрос дали вярват. По-скоро не искат да вярват. И от това невярване стигаме дотук. Показателите се покачват. Но аз знам, че българинът, когато изпита нещо върху гърба си, чак тогава започва да вярва.

И ако съдя по бързите тестове, които правихме в махалите, много голяма част от хората не са срещали този вирус въобще. Тестването във "Факултета" беше изключително важно, защото там е най-доброто място да се създаде колективен имунитет. Първо, живеят 45 000 души, второ, те са накуп, всичките са един до друг. Но нямат имунитет на този етап. 

Как пламна Самоков?

Магазинер в махалата в община Долна баня, която е на няколко километра от Самоков, се заразил, защото нали си представяш колко народ влиза в магазина му. Той самият си казва: няма такъв вирус. И нито ползва маски, нито дезинфектанти. Разболява се. Потърсил лекарска помощ и влезнал в болницата.

И в самото отделение, не знам как е станало, но лекарката, завеждаща отделението, се е заразила, което показва, че и тя не е спазвала нужните мерки. Затвориха цялото отделение, а магазинера го преместиха в болница в София.

Разбрах, че ромите в Ямбол отказвали да си правят ПСР тест, защото можело да са позитивни, пък  работодателят им нямало да ги вземе на работа. 

Работодателят е прав да иска ПСР, защото носи отговорност към работниците си. И ти или се проверяваш, или не се проверяваш. Щом искаш да ходиш на работа и там има струпване на много народ, ще си направиш теста.

А ромите работят основно в строителството, шивачеството, чистотата, където има струпване на хора. 

Огнищата в Сърница и Доспат се появиха десетина дни след Рамазана, възможно ли е двете неща да имат нещо общо?

Не може да се каже категорично, че празникът е причината. По-скоро огнища се появиха след отварянето на контролно-пропускателните пунктове, когато хората тръгнаха масово навсякъде. Аз нямам претенции за медицински познания, но мога да кажа, че има едно общо заболяване в България и то е, че много голяма част от хората са с много нисък здравен статус и отслабена имунна система. Има много диабетици, сърдечно болни, то нездравословният начин на живот води до много заболявания, в частност нещата са още по-тежки при ромите.

Тези хронично болни са като сухи съчки и всеки момент могат да подпалят нови огнища.

Така че доц. Мангъров си прави сметката без кръчмаря, подценява този факт и факта, че много от ромите се отнасят по-пренебрежително към нещата. Те са на принципа: „Все ми е тая кога ще умра.“ Самоков е показател, Сливен, Ямбол…. Ако си някой мисли, че няма откъде да стане втора вълна, бърка.

В какъв смисъл?

Ромите си казват: животът ми е толкова труден, какви мерки да спазвам? Те не живеят ден за ден, те живеят час за час, нямат работа, не са подсигурени и тази мизерия, която ги е налегнала… Голяма част от общността се изхранва от кофите за боклук.

Не че ги оправдавам или да търся нещо, с което да ги оневиня. Това е тяхното поведение. Тези махали това пораждат – една несигурност, чисто икономическа, за утрешния ден, „каква дистанция да пазя, той животът ми си отива“...

Пак тръгнаха събиранията. И сватбите почнаха.

Значи твоята работа продължава?

Тя не е спирала. Четвърти месец непрекъснато сме на терен, няма събота и неделя.