„Всъщност при един разговор с проф. Велчев той каза, че не ми завещава един горещ картоф, защото този картоф вече не е горещ. Той го е решил. Но че този проблем ще възниква и ще нараства - все повече и повече.”

Това разказа днес по казуса "Джок Полфрийман" доскорошният главен прокурор Сотир Цацаров пред Нова тв. Той имаше предвид, че предшественикът му Борис Велчев отказа трансфер на Джок Полфрийман (да излежи присъдата в родината си, б.р.) през 2012 г.   

"Имаше предвид целия международен натиск, на който той е бил подложен. До немалка степен признавам, че тогава го погледнах с известно недоверие. Впоследствие разбрах, че колегата е бил абсолютно прав”, посочва  бившият обвинител номер едно.

През 2012 г. обаче се случва и още нещо, напомня Цацаров - Джок Полфрийман вече е в затвора. Именно тогава той създава Българското затворническо движение за рехабилитация.

"Малка подробност, малка - но много важна, че това Сдружение е създадено с правната и финансовата помощ - под финансова разбирам заплащането на съответните държавни такси, на Българския Хелзинкски комитет”, обяснява Цацаров.

И направи следната асоциация:

„После идва 2013 г. За първи път тогава Калин Калпакчиев - съдия, става „Човек на годината” в класацията на Българския хелзинкски комитет. Е, не на първо, на второ място”. (Цацаров има отявлена вражда с Калпакчиев още от предния ВСС, като включително съдията не гласува за него на избора му за главен прокурор, б.р.).

Цацаров напомни днес пред Нова, че самият той отказва през юли 2013 г. трансфер на Полфрийман и нерече онова време "запомнящо се". По думите му посещенията на австралийските дипломатически представители тук са били буквално ежеседмични.

"Искането, не казвам натискът, възпитаното дипломатическо искане той да бъде изпратен да изтърпи наказанието си, или по-скоро да доизтърпи това наказание, бе изключително силно”, допълва Цацаров.

„На всичко отгоре, пак по това време, бе издадена една книга - в Австралия. Мисля, че заглавието й беше „Кошмарът на един баща”. Авторът, мисля, беше Белинда Хоукинс. Но тази книга представи българското правосъдие, оставете българските главни прокурори, мен и Велчев, като общо взето символ на тоталното беззаконие, което бе упражнено по отношение на Джок Полфрийман.”

Цацаров продължи да "навързва" - че след неговия отказ е имало позиция на Българския хелзинкски комитет, подписана от Красимир Кънев, а отказът му бил наречен „видим произвол”.

Той казва:

"Всъщност, моите мотиви на отказа бяха, че тогава той не беше изтърпял дори една четвърт от своята присъда. Нямаше каквито и да е данни за неговото поправяне, не беше изплатен нито лев от обезщетението, присъдено на пострадалите и освен това нямаше никаква гаранция, че след пристигането в Австралийския съюз, той нямаше да бъде помилван, с което тази сага да приключи по възможно най-позорния начин за българското правосъдие и най-болезнения начин за пострадалите”.

През 2015 г. Джок Полфрийман е номиниран за „Човек на годината” от БХК, напомня още той.

Цацаров напомня, че последвалият скандал е принудил БХК да оттегли номинацията.

И прави пак връзка:

"Така стигаме до 2016 г. Калин Калпакчиев - ще кажа защо споменавам името на съдията, бе провъзгласен за втори път след съответна номинация за Човек на годината от Българския хелзинкски комитет.

Пак през 2016 г., Българският хелзинкски комитет издаде своя годишен доклад . Един от авторите на доклада е съдията Весислава Иванова."

След това напомни, че на 19 септември 2019 г. съставът на Апелативен съд - София, председателстван от Калин Калпакчиев, с членове съдиите Весислава Иванова и Виолета Магдалинечева, постановява въпросното условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман.

„В производството пред Апелативния съд бе представена и характеристика на осъдения Джок Полфрийман, подписана от Красимир Кънев - шеф на Българския Хелзинкски комитет. Мисля, че фактите говорят сами по себе си”, посочва Сотир Цацаров.

Известен е последвалият негов акт - от 24 септември, когато поиска възобновяване на производството (по "помилване" - не на същинското дело за убийството на Монов - него пък сега Полфрийман призовава да се възобнови, б.р.).

Без от Нова тв да му се задават контравъпроси или уточнения, той продължи, че всъщност дори отказал да поиска прекратяване (т.е. - заличаване на регистрацията, б.р.) на БХК. И вкара в "сюжета" и - ясно кого:

"На 8 октомври 2019 г., въпреки политическата кампания, която се разрази по този повод, отказах прокуратурата да поиска прекратяването на Българския хелзинкски комитет пред съда. След това последва едно писмо на председателя на Върховния касационен съд. Той нарече ставащото с Джок Полфрийман, и, разбира се, моето искане за възобновяване, „произвол и беззаконие”.

В това писмо, мисля, каза, че България е прекрачила отдавна границите на беззаконието. А иначе решаването на казуса по моето искане за възобновяване нарече „един елементарен от правна гледна точка казус”, коментира още Цацаров.

Както вече стана ясно - със свое решение от 28 май 2020 г., Върховният касационен съд се произнася и оставя искането на Цацаров без разглеждане.

Запитан за определения от него като „дипломатически натиск” и дали тогава е имало нещо конкретно, което му е направило впечатление, Цацаров отговори:

"В началото - през 2013 г., тези ежеседмични срещи, на всякакво ниво, с доста настоятелни искания, когато ги комбинирате с книги, с ежедневни писма, дори с обаждания по телефона от австралийски граждани и прочие, то си беше цялостна кампания”. (тук, например, нямаше кой да го попита как тогава бе "прелестна" българската кампания да не предадем на САЩ Желяз Андреев, в която самият Цацаров имаше дейно участие, б.р.).

И допълва:

„Не съм отказал, защото трябва да упражня някакви жестоки правомощия или по някакви такива подбуди, че този човек трябва да си остане в затвора. Отказал съм, защото той е убиец, осъден, с влязла в сила присъда. И защото един такъв акт в никакъв случай няма да донесе не удовлетворение, той няма да донесе нищо добро в душите на пострадалите. Не че това ще им върне загубата.”

„Е, ако трябва да погледна Джок Полфрийман, и да погледна, честно казано нямам силата да го направя, родителите на убития, аз ще избера техните права, а не цялата тази кампания, която се разви”, категоричен е Цацаров.

Запитан защо се е стигнало дотук, той отговаря:

„Моето обяснение - защото малко или много Полфрийман тук щеше да бъде проект - това затворническо сдружение. Не отричам правото на сдружаване, нито защитата на правата на лишените от свобода.

Но това затворническо сдружение щеше да бъде един елемент от проект с активното участие на Българския хелзинкски комитет. Поредният реализиран проект, на който такъв като него щеше да стане емблема. Просто не прецениха цинизма, дори на предложението да го номинират за „Човек на годината”.

Цацаров коментира пред медията и последната (засега) развръзка - отказа на ВКС да преразгледа изобщо решението на Апелативния съд. Бе му зададен въпрос - дали приема това като атака лично срещу него.

„Аз като главен прокурор имам право на такова искане. Никой отнапред не може да каже, че искането е основателно или не. Следователно да се спекулира с това, че едва ли не това е критика към състава на Върховния касационен съд - не, не е.”

"Единствената въпросителна, която аз поставям, е осем месеца ли бяха необходими, за да се постанови това решение, което г-н Лозан Панов нарече „елементарен от правна гледна точка казус”, запита Сотир Цацаров.

„Аз посочих ясно фактите за свързаност между Джок Полфрийман, Българския хелзинкски комитет и двама от съдиите, които са участвали в съдебния състав”, смята той (пропусна да каже, че например в състава на ВКС е Бисер Троянов, който бе член на ЦИК, от квотата на ГЕРБ, б.р.)

Според Цацаров всичко поражда "някакво съмнение":

"Независимо има или няма връзки, влияния, всичко друго - всичко това поражда някакво съмнение. Съществува ли съмнение, има съмнения и в справедливото решение. Персонално за г-н Кънев - по-добре нищо! Иначе имам много ясно изразено мнение.

И най-сетне - по отношение искането на Джок Полфрийман – ако трябва да съм честен, да ти поиска оставката Джок Полфрийман, си е комплимент", посочи още той.

Точно това поиска преди дни австралиецът след огласяването на съдебното решение на ВКС.

Цацаров се зарече, че и сега така би постъпил:

"Аз не се срамувам от нищо от това, което съм направил. Напротив. Ако сега, би следвало да повторя всичкото това, пак щях да откажа трансфера, пак щях да поискам възобновяване!”

Той дори се "пошегува", че Полфрийман трябвало да предложи ордени за "съдията Калпакчиев" и Красимир Кънев.