След двадесет години на "натискане на цените" и на субсидирана от държавата продажба на бензин, венецуелските власти се принудиха да променят политиката и да стигнат до историческо решение - цените се вдигат. Новината беше съобщена първо от "Ройтерс", но потвърдена по-късно от самият президент Николас Мадуро, който я обясни в телевизионно обръщение. 

Все пак социалистическото правителство отново е оставило вратичка, която ще задържи недоволството и която обаче прави реформата неясна в своя резултат. Така например вече стана ясно, че шофьорите ще имат право на определено гориво месечно на ниски субсидирани цени, а всичко над този лимит ще се плаща по цените от международните пазари. Конкретиката - до 120 литра бензин месечно при цена от около 2,5 щатски цента на литър. Това се отнася до зареждането на автомобилите, мотоциклетистите ще разполагат с двойно по-малко "безплатно" гориво - до 60 литра. 

Точният израз, който използва Мадуро е "международно индексирани цени", но той продължава да не казва нищо за това колко ще струва горивото по бензиностанциите, след като лимитът на субсидията бъде надхвърлен. Вероятно обаче цената ще продължава да бъде ниска - около 50 цента за литър, но разплащането при тези "независими вносители", по думите на Мадуро, ще става само в чуждестранна валута.


Пълни субсидии обаче ще продължават да подкпреят обществения транспорт и местните общински предприятия. 

Решението на Мадуро има седмица след като първите ирански танкери, носещи бензин към Каракас, започнаха да пристигат. До ирочничната ситуация най-богата на петролни залежи в страна да вкарва бензин се стигна след като редици социалистически правителства съсипаха производството, а американските санкции притискат тежко държавната петролна компания "Петролеос де Венецуела".

Неясно остава обаче бъдещето на операцията с Иран, защото се очаква САЩ да засили допълнително натиска и към Каракас, и към Техеран. Двете страни засега използват всеки повод, за да засвидетелстват своето "вечно братство", макар да имат близки контакти от не повече от 20 години и то да е в основата си обикновен "антиамериканизъм".