Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Ако наказанията за престъпленията на пътя отново бъдат завишени, съдилищата ще бъдат принудени да постановяват само ефективни присъди, дори и при минимална вина на водача. Това се казва в становище на Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по последния законопроект за изменения на Наказателния кодекс (НК), предложен от ГЕРБ.

Това пише сайтът News.lex.bg.

С новия проект депутатите Красимир Ципов, Анна Александрова и Десислава Атанасова предложиха увеличение на наказанията за шофьорите, предизвикали по непредпазливост инциденти с пострадали, по "шофьорския" чл. 343 от НК. Сега кодексът предвижда при смъртен случай от 2 до 6 години затвор и от 3 до 10 г. в особено тежки случаи. Предложението на ГЕРБ е санкциите да бъдат завишени, като при тежките случаи наказанието да стане от 4 до 12 години затвор, което няма да позволява условно осъждане.

С проекта на депутатите се изключва възможността за условно наказание и за всеки шофьор, който е причинил смърт на пътя, ако е карал пиян или дрогиран, нямал е книжка, избягал е от местопроизшествието, или ако го е причинил на пешеходна пътека, както и ако жертвите са повече от една.

Те предлагат наказанията в такива случаи (чл. 343, ал.3, б. „б“) да са от 5 до 15 г. затвор, а сега долната граница е 3 години лишаване от свобода. В особено тежките случаи и в момента НК изключва условното осъждане, защото предвижда от 5 до 20 години затвор, но от ГЕРБ искат долната граница да се увеличи на 6 години, продължава правният сайт.

Управляващите предлагат още наказанието за пияните шофьори (с над 1,2 промила алкохол), както и за употребилите наркотици да се увеличи на от 1 до 5 години затвор. Успоредно с това, те искат да бъдат чувствително завишени и глобите за този тип престъпления.

В становището на ВАдС, разказано от "Лекс", (пълния му текст виж тук) се казва, че с предложените промени би станало невъзможно налагането на условни присъди, дори и при минимална вина на водача, например при съпричиняване на катастрофата от страна и на пострадалия. Така съдът няма да може да преценява наказанието с опасността на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

„На практика съдът ще бъде принуден да постановява само ефективни присъди лишаване от свобода. Изменение в наказателен закон не може да не е съобразено с изискванията на общата част на Наказателния кодекс и да преследва нелегитимна цел – всички извършители на деяния по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 НК, независимо от конкретната тежест на извършеното деяние и неговата обществена опасност, респ. от данните за личността на извършителя, наличието или липсата на основания за смекчаване на наказателната отговорност, да получат ефективни присъди и то за непредпазливо деяние“, се казва в становището на адвокатите.

Според тях предложенията няма да доведат до по-малко престъпления на пътя, а ще породят обратен ефект. Те бяха внесени в парламента след жестоката катастрофа на Великден, в която загина журналистът Милен Цветков, блъснат от 22-годишния Кристиан Николов, който кара след употреба на наркотици.

По този повод адвокатите казват, че предложението е „поредната илюстрация за неправилна законодателна практика като рефлексия по повод на конкретно престъпно посегателство, макар и фрапиращо“.

Адвокатите подчертават, че е недопустимо наказанията за причинена смърт на пътя по непредпазливост, независимо дали шофьорът е бил пиян, или дрогиран, да бъдат приравнявани до санкциите за тежки умишлени престъпления, включително и за умишлено причиняване на смърт в катастрофа.

Те дават пример и с многократно по-ниските наказания, които са предвидени за причинена смърт по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на занятие (чл. 123 от НК), която се наказва с от 1 до 6 години затвор, а дори и когато извършителят е бил пиян, наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода и пак допуска условна присъда.

„Не считаме, че непредпазливите деяния, наказуеми по чл. 343, ал. 3 НК са обществено по-укорими от други непредпазливи деяния със смъртен резултат, например по чл. 123, ал. 3 НК, поради което предлаганата от вносителите драстично по-висока законодателна санкция е абсолютно неоправдана. Такива експерименти винаги са деформирали наказателната политика до степен, че са налагали неотложни нови законодателни изменения, които да възстановят нарушения баланс“, се казва още в становището на ВАдС.

В мотивите към законопроекта, депутатите от ГЕРБ пишат, че предлагат по-високи наказания за дрогирани шофьори, които са причинили смърт на пътя, защото от практиката са стигнали до извод, че минималната присъда често се заменя с пробация, което не води до желания ефект.

„Такава съдебна практика няма и не може да съществува, тъй като разпоредбата на чл. 55 НК не допуска замяна на наказанието лишаване от свобода с друго по-леко предвидено в Наказателния кодекс с оглед предвидения законов минимум на наказанието“, отговарят адвокатите, като напомнят още, че за разлика от алкохолните тестове, за наркотичните няма утвърден качествен и количествен критерий за въздействието върху шофьорите.

Не на последно място те напомнят тежкото положение, в което се намират затворите в България, включително и ограничения им капацитет.

„Неоправдано е същите да бъдат „запълвани“ с лица, осъдени за деяния, чиято обществена опасност не налага на всяка цена прилагане на цялата тежест на наказателната репресия. След като целта на вносителите е задължително ефективно осъждане на всички извършители на престъпления по транспорта осъществили престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, то следваше да бъде извършен анализ, какви са очакваните резултати и доколко държавата е в състояние „да отговори на това предизвикателство“, посочват от ВАдС.

От ГЕРБ са предложили и изменения в чл. 171 от Закона за движение по пътищата, който регламентира прекратяването на регистрацията на коли на шофьори, които са карали пияни или дрогирани. В момента това може да стане за срок от 6 месеца до 1 година. Депутатите предлагат този срок да бъде увеличен на от 1 до 5 години.

От ВАдС са категорични, че в случая „принудителната административна мярка губи своята правна природа, своя временен и превантивен характер, а като правни последици се превръща в същинско административно наказание и то наложено не по предвидения процесуален ред.“

Аналогични законопроекти са внесли и депутати от ВМРО и ВОЛЯ, като за тях адвокатите казват, че оценката им също е негативна и няма да доведат до снижаване на престъпността по транспорта и не са в състояние да обслужат публичния интерес.

Клуб Z припомня, че отново във връзка с инцидента с Милен Цветков главният прокурор Иван Гешев също предложи свои законови изменения - в тях дори съществува опция за доживотен затвор без замяна при причинена смърт от ПТП.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.