Докладът на БНБ, внесен вчера в Народното събрание, е исторически преразказ за нуждите на 9-10 клас в Търговската гимназия. Това заяви пред Би Ти Ви икономистът Кольо Парамов. Бившия директор на КТБ Любомир Весов пък определи доклада като странен и подчерта, че докуметът навежда на мисълта, че инспекции не са правени. Според Парамов в страниците на доклада има само обща фразеология и никаква конкретика. 

"Иван Искров се освобождава от всякаква отговорност", заяви той.

По думите на икономиста единственото важно в доклада е на 23-та страница и се чете само с лупа, и то е, че БНБ не се намесва в отношенията между квесторите и одитните компании. 

"Това означава, че централната банка си измива ръцете и ни оставя да се разберем сами с квесторите и одиторите за отварянето на досиетата", допълни той.

Според Любомир Весов докладът е много странен и го навежда на мисълта, че изобщо не са правени инспекции в банката. 

"Може би съзнателно БНБ не е извършвала контрол", заяви бившият директор на КТБ. 

По думите му ако се открият разминавания в документите и докладите отговорност ще носят ръководителите на "Банков надзор" и управителят на централната банка.

"Защо Искров се крие зад колективната отговорност?", попита бившият шеф на КТБ. Според Весов след 2008 г., докогато е бил начело на банката, 4 пъти са нараснали активите на КТБ.

Парамов пък обясни, че големият ръст започва през 2011 г. и в периода до 2013 г. се губят 206-те милиона лева. Това е и времето, когато не са отразени редица инвестиции към "Петрол", "Виваком", БТК, "Булгартабак", отбеляза той.

По думите на Весов има нещо положително от доклада и това е рухването на още един балон – че банката има ключово място в българската икономика. 

"С информацията за кухи фирми се показва, че КТБ няма толкова голямо значение за цялата система", допълни той.

Според него КТБ трябва да бъде ликвидирана възможно най-бързо, защото отнемането на лиценза се е забавило. По думите му няма да има последствия и сътресения за българската икономика и банковата система.

Кольо Парамов подчерта, че законът "Пеевски-Цонев" не трябва да е само за КТБ, а за всички банки, като е важен начинът на разшифроване на всички кредити. По отношение на бъдещето на банката той заяви, че трябва да се търси вариант за одържавяването ѝ, и да се изясни кой къде и какво е превел и след това тези средства да се върнат.