В края на извънредното положение президентът Румен Радев и БСП се оказват големите губещи в оценките на обществото. Соцпартията губи 6 процента спрямо резултатите си от декември 2019 г. (в една коренно различна ситуация), а при държавния глава има сериозен скок на негативните оценки - от 15 на сто на 25 на сто.

Това сочат данните от националното представително проучване на "Алфа рисърч", проведено сред 1000 пълнолетни жители на страната чрез телефонно интервю в периода 28 април – 5 май 2020 г.

"Резултатите показват, че през този първи етап от кризата позитиви извличат онези политици, които поставиха живота и здравето на хората над икономиката. В резултат двата месеца извънредно положение са довели и до разместване на позициите върху шахматната дъска на българската политика", отбелязват от агенцията.

БСП надолу с 6 на сто, партията на Слави Трифонов - трета сила

Картината на електоралните нагласи към началото на май изглежда така: ГЕРБ е първа политическа сила - като излиза почти без поражения от двата месеца извънредно положение. Сериозният губещ е БСП, чието опозиционно представяне не е оценено високо от анкетираните. През май разликата между първата и втората политическа сила нараства чувствително - тя е близо 10 на сто.

Сривът в електоралната подкрепа за соцпартията е комбинирана със загуба и на личен рейтинг на лидерката ѝ Корнелия Нинова - тя губи 6 пункта подкрепа и рейтингът ѝ спада до ниво от 15%. Съизмерими стойности е имал предишният председател на левицата Михаил Миков през 2015-2016 г., преди да бъде сменен на лидерския пост от Нинова.

"Ако не преодолее този негативен развой през периода на очаквана икономическа рецесия чрез привличане на изпадналите във финансови затруднения избиратели, тя рискува да се превърне в донор на гласове за други политически сили", прогнозират от агенцията.

Третата позиция остава за партията на Слави Трифонов с около 9 на сто.

"Реалните електорални позиции на тази партия (на Трифонов - бел.ред.) обаче, ако се яви на избори, могат да се окажат доста еластични и това да доведе до размествания и при други политически сили. При останалите политически субекти съществени промени няма. Почти всички те губят леко от кризата, вкл. малкият коалиционен партньор "Обединени патриоти", който остава в сянката на големия управляващ", коментират от "Алфа рисърч".

Спад в рейтинга на президента Радев

Данните сочат спад в персоналния рейтинг на президента Румен Радев с мащаб, който в изследванията на "Алфа рисърч" не е бил регистриран през мандата му досега.

Спад, който има две числови и едно структурно измерение.

Числовите – ерозия на положителните оценки с 8 на сто (от 48% през декември до 40% в началото на май); 10-процентен скок на отрицателните мнения – от 15 на 25 на сто).

Структурната промяна – за първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие (40% за Радев, 40% за Борисов).

Този паритет създава коренно различна динамика и интрига пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев беше най-силният кандидат. Макар и по косвен начин, завихреният от кризата с коронавируса танц на рейтингите може да повлияе съществено и на по-близките парламентарни избори, защото опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от малкото си говорители със способност да въздействат върху общественото мнение", коментират от агенцията.

Има насрещно движение в рейтингите на двамата генерали - Борисов и Радев.

При премиера има ръст в харесването. Така рейтингът му достига вторите относително най-високи стойности след „златните“ първи години на първия му мандат – 40% положителни оценки за дейността му (ръст от 10 на сто спрямо декември), 31% отрицателни (спад от 8 на сто спрямо декември). За последен път премиерът има позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37 : 35%) през юни 2018 г., в края на българското европредседателство.

Борисов печели от директните сблъсъци с Радев

От "Алфа рисърч" извеждат три обществени нагласи за спада в рейтинга на президента и покачването на положителните оценки към премиера:

  • Първо, необичайната за българското общество консолидация зад тезата, че има неща, в които можем да се справим не по-зле от много други страни. 40% са на мнение, че страната ни се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата срещу COVID-19, според 38% - в едни направления се справяме по-добре, в други по-зле, и едва 14% смятат, че във всичко се справяме по-зле. Тази оценка логично подобрява позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за мерките, с които противодействаше на кризата, и обратното, влошава тези на президента, който беше един от основните опоненти и критици на предприетата стратегия.

  • Второ, за общественото мнение изходът от директните сблъсъци между премиер и президент е в полза на премиера. Предвид доскорошната дистанция в нивата им на доверие това е доста сериозно обръщане на нагласите, дори и да е само временно. 34% одобряват позицията на Борисов относно мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в първоначалната остра фаза от кризата срещу 27% подкрепа за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им относно скоростта и подхода към икономическото възстановяване – 28% одобряват тезите на премиера срещу 24% - на президента.

  • Трето, независимо от шумно изразяваните крайни мнения сечението на обществените нагласи показва сериозна подкрепа както за предприетите мерки през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях.

70% одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% харесват мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им.

52% е подкрепата за лансираните социални мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи. Преобладаващо критични настроения са налице единствено към все още неясните икономически мерки, които могат да се окажат факторът, който да наклони везните през следващите месеци.

Ако погледнем към настоящите очаквания, ще видим също, че макар уморени или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40%), пред високата или много бавна скорост.

"В това отношение до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения – на страха за личния и на близките живот и здраве и на нетърпението за излизане от социална изолация. Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на „гражданина и икономиката“, която обаче „увисна“ откъм носители, тъй като неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи. Което доведе и до спада в неговата подкрепа", обобщават от агенцията.

Мутафчийски с 60 на сто одобрение 

Най-високо обаче е доверието не в някой политически лидер, а в шефа на Националния оперативен щаб, отново генерал - Венцислав Мутафчийски. 60 на сто от анкетираните оценяват работата му положително, 15 на сто - негативно, една четвърт са по средата.

 

"Така рекапитулацията от първия етап от кризата сочи, че подобно на много други страни и в България подкрепа получиха политиците, които поставиха като приоритет ограничаването на здравните последици от пандемията дори и с цената на рестриктивни за всекидневието на хората мерки. Това време обаче, поне на този етап, приключва, а позитивите от досегашната ситуация изглеждат вече изконсумирани. Оттук нататък паралелната битка ще е за личното физическо, но и за икономическото здраве на обществото. Този, който има по-ясна визия, предложи по-работещи мерки и съумее да балансира различните интереси на отделните социални групи, ще получи новото стратегическо предимство", прогнозират от "Алфа рисърч".