След като не успя да избяга от разрушенията, които коронавирусът причинява чрез обичайните си лъжи и измами, Владимир Путин днес е изправен пред обществено въстание. Това се случва на фона на рекордното свиване на приходите от петрол, почти изтощения бюджет, пълния провал на социалните услуги и все по-нарастващата отчужденост на Москва от бедните региони на страната. 

За първи път, откакто пое абсолютната власт в страната преди повече от 20 години, Путин се сблъсква с феномена на сливането на едновременни кризи, които освен това са плод и на грешките на собствената му политика. 

Руската икономика показваше признаци на потъване още преди пандемията да "удари" и да даде старт на глобална икономическа депресия. Международните финансови санкции срещу руските компании, участващи във войната срещу Украйна и в подриването на западните демокрации, допринесоха за тежкия спад, но прекалената зависимост на Москва от износа на енергия предизвика още по-дълбока катастрофа. 

Решението на Кремъл да подкопае удължаването на договора за сдържане на добива във формата ОПЕК+, на практика накърни собствените му интереси.

Цената на суровия петрол към днешна дата е спаднала с над 60% от нивата си от началото на годината именно в резултат на ценовата война между Русия и Саудитска Арабия, както и, разбира се, на международния икономически спад, причинен от пандемията. Русия обаче е силно зависима от петролните приходи - бюджетът й се основава на минимална цена от 42 долара за барел (б.р. - авторът има предвид приетия закон, според който всички печалби от цената над 42 долара за барел отиват в резерва. Тоест минималната цена, която устройва Русия, за да генерира приход, е тази). След падането под това ниво Русия няма да може да балансира хазната, нито да увеличи социалните разходи в подкрепа на нарастващия брой бедни семейства. Всичко това - въпреки обещанията на Путин от февруари тази година. Сегашната цена на петрола се колебае между 20 и 30 долара за барел, което означава, че непосредственото бъдеще изглежда мрачно за огромната част от руските граждани. 

В разгара на икономическия шок, планираният плебисцит на Путин, който трябваше да осигури привидна легитимност на неопределеното удължаване на управлението му, не можеше да дойде в по-лош момент. Гласуването на 22 април беше отменено заради разпространяващия се вирус, а компетентността на Путин вече се поставя под въпрос от разочарованите и уплашени граждани. 

Планираният от Русия "Ден на победата" в чест от Втората световна война на 9 май изглежда ще бъде поредното фиаско. (б.р - коментарът на автора е писан ден преди Москва да отмени официално парада).

За разлика от комунистите, които обещаваха славно бъдеще за масите, пропагандистите на Кремъл могат да предложат единствено славно минало чрез разработвнето на фалшицирана версия на руската история. Путин възнамеряваше да покани световните лидери в Москва, за да отпразнуват 75-годишнината от края на Войната. Целта беше да се представи Русия като спасител на Европа от германския фашизъм и да се прикрие съветско-нацистката колаборация, която на практика опустоши Европа. Пандемията очевидно победи военния парад на историческите изкривявания на Путин. 

И въпреки че диктатори като него неизменно се стремят да отвлекат вниманието на обществото с нечии други войни, последните проучвания показват, че руснаците не са толкова големи привърженици на агресивната външна политика, когато икономиката е в тежък застой. Москва вече не може да заблуди масите, особено когато стандартът на живот пада, а здравната система колабира в разгара на пандемията. Въпреки че Москва е епицентър на заразата, тя се разраства в цялата страна и дори Китай се чувства заплашен от работниците, които се връщат сега от Русия. 

За да спрат обществения гняв към президента, високопоставените служители на Путин се опитаха да прехвърлят отговорността за справянето с пандемията на местните управници в отделните руски региони. Но това може да изиграе лоша шега, ако комбинацията от икономическо и политическо негодувание, масов страх и некомпетентност на правителството, стане лесно запалима. 

Кремъл делегира отговорността за тестването на населението и достъпа до медицинска помощ отново на регионите. Въпреки това, дори и Москва да освободи финансовите си резерви, малко вероятно е местните управници да получат нужното финансиране, от което отчаяно се нуждаят, за да се справят със здравната криза. Според "изчисленията" на Кремъл - широките маси ще са достатъчно лековерни, че да обвинят местните власти, а не централното правителство. В същото време на Москва се гледа като основен източник на пандемията, което води и по това - столицата да бъде основен бенефициент на държавната помощ. 

Ако оставим настрана кризата, има и друг проблем. Регионалното неспокойствие се основава на натрупване на тежки оплаквания - като икономически упадък, официализираната корупция, експлоатацията на местните ресурси и заплахите за сливане или дори премахване на федерални единици. Тази структура - федералната, се ползва до днес от един много тесен в своя диапазон елит - политическа полиция, бюрократи, олигарси и управители, назначени директно с благоволението на Кремъл. Това позволява на Москва да извлича максимално от ресурсите на регионите с минимални инвестиции във вече разпадащата се инфраструктура. 

Този фалшив федерализъм става все по-неуправляем, а обществената съпротива ще нараства все повече. 

Каква точно форма може да приеме предстоящата руска революция зависи от степента на местната ярост срещу официалната власт, ролята на регионалните власти и силата на държавната репресия. Сталин може и да е героят на Путин, но за разлика от съветския си предшественик - Президентът просто няма нито способностите, нито безмилостността да наложи масов терор, да убива и да затвори милиони граждани. 

Изводът: в момента, в който обществото усети слабостта на владетелите си в Москва, шлюзовете на недоволството ще бъдат отворени за новите алтернативи.

---

Бел. ред.: Авторът на статията е експерт от Центъра за анализ на европейските политики във Вашингтон, САЩ. Статията е написана за американското издание Washingtonexaminer.