Правителството прие постановление, с което се въвежда задължение на търговските обекти, представляващи вериги от магазини, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им.

Този текст е част от днешните решения на Министерския съвет. Той е част от стратегията на земеделското министерство да увеличи пазарния дял на българските производители на храни, като на практика задължи големите търговски вериги да предлагат повече местни продукти. 

От решението на МС обаче не се разбират никакви подробности относно това как ще действа системата и дали някои от съображенията на търговците са взети предвид. Това ще стане ясно, след като бъде публикувано постановлението, с което решението ще влезе в сила. Ясно е обаче, че ще действа регионален принцип - тоест продуктите да са произведени на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект, или на територията на съседна, граничеща с нея административна област.

Днес кабинетът е приел, че местата за продажба на български продукти в магазините следва да са с площ "достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство".

Какво ще се предлага на тези щандове? Според обясненията от МС - мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители.

Изискванията за млечните продукти ще важат само когато са произведени от българско сурово мляко. 

Прави впечатление, че регионалният принцип изглежда е леко подобрен и изкуствено е завишен в областта около София-град, която е най-големият пазар в страната.

"За административните области София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София-област, както и област Пловдив."

Българските производители, които искат да се възползват от възможността, трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните. 

"Приетото постановление има за цел да подкрепи малките местни български производители и да запази поминъка им. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат", се казва още в решението на МС.

Така става ясно, че след едноседмични скандали около идеята на земеделското министерство тя ще бъде приета, но вероятно в променен вариант. Първоначалният вариант беше доста по-рестриктивен от този представен в решението на МС и предполагаше магазините да се задължат да поддържат поне 50% от своята площ за българска продукция, която да идва от не повече от 200 км от областния град, в който е търговският обект. Спешният порядък, в който заседанието е свикано и решението прието обаче, не позволяват да се знаят подробности.

Търговските вериги бяха против разпоредбите, защото според тях те са антипазарни, противоречат на правото на ЕС и могат да доведат до повишаване на цените. В един момент изглеждаше, че ще се стигне до средно решение - фермерски пазари в обособени части пред магазините, но явно тази идея засега е игнорирана. 

Игнорирано е желанието на министъра на отбраната и лидер на ВМРО да се забрани вноса на чужди продукти до изчерпването на сезонната местна продукция. 

Уволненият заместник министър

Както Клуб Z вече писа - скандалът доведе и до първа оставка в земеделското министерство. Тръгва си заместник-министър Чавдар Маринов по изричното желание на министър Десислава Танева. Тя го смятала за човек на "бранша" и не го искала в екипа си. С днешните решения на правителството, оставката е вече факт и Маринов не е част от екипа на министерството. Като причина за неговото освобождаване се изтъкват факти, които той сутринта опита да обори в студиото на бТВ.

"Причината са проблеми, забавяне и грешки в регистъра за биологичните производители, което от своя страна подлага под риск плащанията, които през май месец трябва да бъдат изплатени по мярка 11 ,,Биологично земеделие” на производителите на биологична продукция. Въвеждането на данните в биорегистъра продължава повече от 6 месеца и грешките в него още не са изчистени.", пише в решението.