Епидемията от коронавирус разклати световната икономика и заплашва да превърне кризата в по-страшна и опасна от тази през 2008 г. Сравнително контролираното влизане в рецесия на държавите в Европа, което очаквахме в края на миналата година, беше взривено от неочакваната битка с "невидимия враг". Пазарите се сриват, индексите светят в червено, а цели сектори от икономиките ни са изправени пред тотален колапс. 

Всичко това доведе до безпрецедентни опити на централните правителства и банки да овладеят хаоса. Наливат се трилиони в заплашените предприятия, заработват спасителни планове, измислят се нови финансови инструменти, а светът е затаил дъх не само от страха от заразата, но и от неизвестността - къде ще се озовем след нея?

Клуб Z събра икономическите мерки на повечето държави, които са тежко засегнати от кризата. Представяме ви ги с кратък преглед и на мерките, които взема българското правителство. Някога, когато ужасът на заразата отшуми, по тези данни ще можем да видим кой и как успя да спаси или да не спаси бъдещето на поколенията. 

Започваме с:

Германия: 

Берлин реши да наложи мерки по четири основни направления, които би трябвало да спрат свободното падане на икономическите показатели. 

- Компенсация на работниците: Държавата ще поеме 60% от възнагражденията на служителите в засегнатите бизнеси. Важно е да се отбележи, че става дума за нетната заплата, а не за брутната. Предвижда се намалено работно време. Това обаче не е извънредна кризисна мярка, а е записана в местното трудово законодателство като възможност за реакция при шокове. 

- Финансиране от държавата: В масовия случай компаниите ще получават свежи пари под формата на преференциални кредити, част от които са гарантирани от държавата. Създадени са няколко линии на финансиране в зависимост от големината на компанията и доколко тя е засегната от кризата. При най-тежките случаи, когато те са структуроопределящи фирми, може да се стигне до национализации. 

- Отсрочки: най-вече данъчни, и то само за бизнеси, засегнати от кризата. Отпадат глобите за неплатени вноски. Разсрочват се повечето данъци и осигурителни плащания. 

Преди малко федералното правителство обяви, че планира нов пакет от 40 млрд. евро за подпомагане на малкия бизнес и самонаетите лица, оито са застрашени от фалит заради коронавируса.

Според списание "Шпигел" 10 милиарда ще бъдат изплатени под формата на субсидии, а 30 милиарда под формата на заеми.

Франция

Отново мерките са идентични: гаранция за ликвидност и подкрепа за работниците. Първата мярка се прави чрез познатите кредитни линии. Разсрочват се и данъци, и осигуровки. Поемат се до 85% от заплатите на служители в засегнатите бизнеси. Според общата оценка планът ще струва не по-малко от 35 млрд. евро.

Важно е да се отбележи, че и двете страни с най-големите икономики в ЕС потвърдиха, че ще направят всичко възможно да спасят колкото се може повече компании независимо от цената. Така че може да се очакват допълнителни мерки, ако кризата се задълбочи. 

Гърция

Атина предприе редица ходове за овладяване на кризата. Основно мерките включват общо спиране до 31 юли на плащането на данъци за приблизително 200 000 малки фирми с около 600 000 служители, които са силно засегнати. Един милиард евро ще получат фирмите като авансова компенсация за намаляването на оборотите, включително разходите за заплати и и други разходи.

Замразяват се данъчните задължения на тези служители, чиито договори са прекъснати. 

Освен това Атина намали четирикратно ставката на ДДС за защитни средства и дезинфекционни препарати.

Общата стойност на пакета е за около 3,8 млрд. евро. Гръцкият държавен бюджет дава от тях 2 милиарда евро (по 1 милиард евро за бизнеса и за наетите) и 1,8 милиарда евро от специалния европейски фонд.

Италия

Страната е най-засегнатата в Европа от епидемията и се превърна в новия й център. Очаквано правителството в Рим мисли най-вече за системата на здравеопазване и за спасяването на човешките животи. Все пак правителството ще налее около 25 млрд. евро в компаниите и домакинствата. 

Мерките включват компенсации за освободените работници, детски надбавки, отлагат се някои данъци, създават се държавни гаранции за кредитирането и се инвестира в ликвидност на засегнати фирми. Страната обяви, че ще национализира държавния авиопревозвач "Алиталия" с цел да го спаси от фалит. 

Тези работници, които се налага да останат на работните си места и не могат да работят от домовете си, ще получат еднократна помощ от 100 евро. 

Австрия

На този фон сравнително малко изглеждат инвестициите на австрийското правителство. Виена обяви, че ще задели малко над 4 млрд. евро за осигуряване на ликвидност на компании.

Ще се разсрочват някои данъци, а работниците ще получат намалено работно време и малки еднократни субсидии. Банкови гаранции за малките бизнеси. 

Дания

Скандинавската страна действа по отработения модел за субсидиране на засегнатите предприятия чрез поемане на част от заплащането на работниците. Те от своя страна обаче се задължават да ползват поне 5 дни от годишния им отпуск с цел да не се разпространява заразата. 

Гарантират се и кредитите за малкия и средния бизнес - до 70% от стойността му. 

Унгария

Дясното правителство на Виктор Орбан отново шокира с мерки, до които повечето европейски държави отказват да прибегнат на този етап. Унгария обяви всеобщ мораториум върху връщането на заеми за всички компании и физически лица до края на годината, за да ограничи последиците за икономиката от коронавируса.

Физическите лица и компаниите - всички физически лица и всички компании, ще бъдат изключени от връщането на главницата и лихвите до края на годината по заемите, теглени към днешна дата.

Румъния

Страната е засегната от брутален спад на приходите в туризма, който е структуроопределящ. Според финансовия министър Флорин Къцу Букурещ е готова да отдели до 2% от БВП за компенсации за бизнеса. 

Той уточни, че мерките предвиждат помощ в случай на техническа безработица, гаранции за отпускане на кредити и дори отлагане на плащането на данъците за някои компании.

САЩ 

Един от най-скъпите и мащабни планове за предотвратяване на кризата се създава именно във Вашингтон. На първо място, реакцията на Федералния резерв, който играе ролята на централна банка. Той свали лихвите почти до нулата, след като през последните две седмици основните индекси на Уолстрийт бележат исторически спадове в дневната търговия, на два пъти дори тя беше спряна за по 15 минути. 

Последва обявлението, че администрацията е позволила на американците да забавят до три месеца изплащането на дължими данъци до 1 милион долара. Няма да има лихви или наказателни плащания за забавянето. Корпорациите ще могат да отложат данъчни плащания до 10 милиона долара за същия срок.

Междувременно се обсъжда идеята всеки американец да получи еднократна помощ от 1000 долара. Идеята вече е получила подкрепата на някои републикански сенатори и вероятно на самия президент Доналд Тръмп. 

Отделно е задействан маханизъм за спешно кредитиране, за да може да се отпуши пазарът за краткосрочни кредити, чието функциониране бе нарушено от вирусната епидемия. УФР точни, че ще отпуска до едногодишни заеми на банките, които изкупуват финансови активи от взаимните фондове на паричния пазар, включително инструменти като запис на заповед с краткосрочен падеж.

Всички тези мерки са част от задействаните наново механизми за защита, които бяха въведени след кризата от 2008 г. 

Ще бъдат отложени данъчни плащания на обща стойност над 300 млрд. долара. Според различните интерпретации общата сума на спасителния план може да достигне фрапиращите 850 млрд. долара. В тях са включени и държавната помощ за гиганти като "Боинг" и други структуроопределящи отрасли. Вероятно Тръмп ще използва епидемията, за да създаде ликвидност и на местния петролен пазар, който пострада тежко от ценовата война на Русия и Саудитска Арабия. 

Русия

Русия обяви серия мерки в подкрепа на икономиката и борба с разпространението на новия коронавирус на обща стойност 3 милиарда евро и призова компаниите към по-голяма отговорност.

Правителството ще използва резерв от 300 милиарда рубли (3,6 милиарда евро) за справяне с приоритетни разходи и в подкрепа на промишлените сектори и на гражданите.

Сред обявените мерки са подкрепа за снабдяване на магазините с продукти от първа необходимост чрез преференциални заеми за търговците и въвеждане на "митнически зелен коридор" за улесняване на вноса на такива продукти.

Премиерът Михаил Мишустин обяви и мерки в подкрепа на туризма и въздушния транспорт, които са особено засегнати, по-специално чрез отлагане на данъчни плащания. Тези мерки могат да бъдат разширени и за други сектори.

Правителството ще предлага и заеми на преференциални лихви за малките и средните предприятия и ще увеличи обема на субсидиите за тях.

Страната обаче продължава да губи тежко от сриналите се цени на суровия петрол (грубо от $72 за барел в началото на годината до $25 днес). Намаляват приходите от износа, вносът поскъпва заради отслабването на рублата и стремително покачващите се курсове на долара и еврото. Няма и дума за отмяна на западните санкции, свързани с анексирането на Крим и кризата в Източна Украйна.

Япония

Банк ъв Джапан (Bank of Japan) предложи да купи японски държавни облигации за 1 трилион йени (9,18 милиарда долара) при непланирана операция, тъй като лихвите по облигациите скачат на фона на масовите разпродажби. Отчаяните инвеститори се опитват да получат пари в брой и да намалят рисковите си вложения.

През последните седмици се забелязва масирано изкупуване на американски държавен дълг от страна на властите в Токио. US облигациите се смятат за сигурна инвестиция по време на кризи, което означава, че властите се готвят за сериозни инвестиции след края на кризата. 

Властите са сериозно ограничени и заради огромните разходи по организирането на Олимпиадата в Токио, насрочена за лятото на тази година. До момента е обявена покупката на държавни облигации. 

Южна Корея 

Още една тежко засегната от епидемията страна. Южнокорейският президент Мун Дже-ин обеща днес 50 трилиона вона (39 млрд. долара) извънредно финансиране за малки компании и други стимулиращи мерки за укрепване на националната икономика на фона на коронавирусната епидемия.

Другите мерки:

- кредитни гаранции за малки компании;
- отсрочка на вече поети кредити.

Ролята на ЕЦБ

Европейската централна банка на практика днес извади "тежката артилерия" с борбата с кризата. Управителният съвет на банката реши да задейства програма за изкупване на ценни книжа за 750 милиарда евро.

Изкупуването на ценни книжа за сумата от 750 млрд. евро ще се осъществява до края на 2020 г. и "ще включва всички категории активи, попадащи в съществуващата програма за тяхното изкупуване", се отбелязва в изявлението на регулатора. ЕЦБ допълва, че приетата програма може да бъде прекратена във връзка с решение за завършване на кризисния етап от разпространението на новия коронавирус, но "във всеки случай (това няма да стане) по-рано от края на 2020 година".

Къде е България? 

София вече прие няколко мерки за подпомагане на засегнатите фирми, очакват се и нови. Обобщено може да се каже, че страната върви по отъпкания вече път на повечето държави, но мерките са доста по-малко и доста консервативни. 

На първо място, България приема, че държавата може да изплати 60% от заплатите на служителите в засегнатите компании. Целта е те да не бъдат съкратени. Така те отново ще "паднат" на плещите на Националния осигурителен институт, но и ще се генерира безработица, която не носи нищо в хазната. Мярката се оценява като правилна от по-голямата част от експертите. Въпросът е как държавата ще прецени кои са засегнатите предприятия - по този въпрос все още няма яснота. 

Втората голяма мярка е свързана с осигуряването на ликвидност в компаниите. Това ще стане през разпределителната функция на държавната Българска банка за развитие, която ще получи увеличение на капитала с допълнителните 500 млн. лв. Част от тези пари ще бъдат използвани като портфейлни гаранции към търговските банки. Тоест търговските банки ще могат да дават евтини кредити на цели групи от бизнеса. 

Другата част ще отидат за обратно изкупуване на акции на засегнати предприятия. Тук отново няма яснота как ще се избират тези фирми и стои въпросът дали от инструмента няма да се възползват недобросъвестни собственици, които са имали проблеми още преди кризата и сега да се освободят лесно от неатрактивни активи срещу заплащане. 

Забраняват се и всякакви сделки с имоти и движима собственост. Мярката се счита за прекалена и неадекватна от експертите. 

ГЕРБ внесе и предложение за отсрочка на плащането на данък печалба от 30 март за 30 юни. Идеята предстои да бъде гледана в правната комисия. 

Генерална данъчна ваканция, намаляване на данъци, на ДДС и местни данъци и такси не се предвиждат. Кредитните отлагания са оставени на решенията на банките.

Наред с добрите практики има и такива, които към момента са необясними. Например - Менда Стоянова и група народни представители предлагат фирмите да не плащат авансов данък на база печалбата от 2020 г., а да платят такъв на база резултатите си от 2018 г. На практика това означава, че малките бизнеси ще бъдат принудени да платят по-голяма вноска от добрата 2018 г., вместо за очертаващата се нулева 2020 г. Така ще се напълни бюджетът, но за сметка на вероятни стотици фалити. 

Преди малко пък Българската народна банка стана част от централните банки, които предприемат стимули за защита на банковия сектор. Накратко - банките вече имат право да капитализират печалбата си за 2019 г., освобождават се от предвидения антицикличен буфер и намаляват чуждестранните си експозиции. Целият план би трябвало да спести на банките 9,3 млрд. лв.