Съдът на Европейския съюз (СЕС) подкрепи кипърските производители на сирене халуми срещу българска компания, произвеждаща същия продукт с подобно название.

СЕС отмени решението на Общия съд, според което колективната марка HALLOUMI, запазена за кипърските производители, не е пречка за регистрацията като марка на Европейския съюз на знака BBQLOUMI за сирената на български производител

Делото се връща на Общия съд. Той ще трябва да провери дали има вероятност от объркване на потребителите относно произхода на стоките, обозначени със знака BBQLOUMI.

Какво се случи

Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Фондация за защита на традиционното кипърско сирене, наречено Halloumi) е притежател на колективната марка на Европейския съюз HALLOUMI, регистрирана за сирена. Колективна марка на ЕС е специфичен вид марка на Съюза. Тя е посочена като колективна при подаване на заявката и годна да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е неин притежател, от тези на други предприятия.

Като се основава на тази колективна марка, притежателят ѝ подава възражение срещу регистрацията като марка на ЕС на фигуративния знак, съдържащ словния елемент BBQLOUMI. Регистрацията е  поискана от българско дружество именно за сирена. Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO), на която е възложено да разглежда заявките за регистрация на марки на Съюза, отхвърля това възражение. Мотивът й е, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка BBQLOUMI и по-ранната колективна марка HALLOUMI относно произхода на стоките. Тогава притежателят на HALLOUMI обжалва решението на EUIPO пред Общия съд. След като установява, че тази марка има слаб отличителен характер, тъй като думата halloumi означава вид сирене, Общият съд също приема, че няма вероятност от объркване.

Какво и защо реши Съдът на ЕС

Решението на СЕС от 5 март 2020 г  е по жалба срещу решението на Общия съд. СЕС първо се произнася по приложимостта по делата относно по-ранна колективна марка на съдебната практика за индивидуалните марки на ЕС, установяваща критериите въз основа на които трябва да се преценява вероятността от объркване.

В това отношение СЕС постановява, че когато по-ранната марка е колективна марка, чиято основна функция е да отличава стоките или услугите на членовете на притежаващото я сдружение от тези на други предприятия, под вероятност от объркване трябва да се разбира вероятността потребителите да могат да повярват, че и стоките или услугите, обозначени с по-ранната марка, и тези, обозначени със заявената марка произхождат от членовете на сдружението-притежател на по-ранната марка или евентуално от предприятия, икономически свързани с тези членове или с това сдружение.

Макар при възражение, основано на колективна марка, да следва да се държи сметка за основната функция на тези марки, за да се прецени какво трябва да се разбира под „вероятност от объркване“ съдебната практика за индивидуалните марки на ЕС относно критериите, въз основа на които конкретно трябва да се преценява дали съществува такава вероятност, е приложима по делата относно по-ранна колективна марка. Всъщност нито една от характерните особености на колективните марки на ЕС не обосновава възможността при възражение, основано на такава марка, да бъдат дерогирани критериите за преценка на вероятността от объркване, изведени от тази съдебна практика. (Дерогация означава частична отмяна на определен закон или регламент – б.р.)

След това притежателят на HALLOUMI изтъква, че отличителният й характер трябва да се преценява по друг начин, когато тя е колективна марка на ЕС.

Съдът отхвърля този довод, като отбелязва, че изискването за отличителен характер се прилага и към колективните марки на Съюза. Членове 67-74 от Регламента относно марката на ЕС и колективните марки на ЕС не съдържат разпоредба в обратния смисъл. Поради това тези марки трябва при всички положения да имат отличителен характер, който може да бъде вътрешно присъщ или придобит чрез използването.

Съдът уточнява също, че когато сдружение иска регистрация като колективна марка на ЕС на знак, който може да указва географски произход, то трябва да се увери, че той има елементи, позволяващи на потребителя да отличи стоките или услугите на неговите членове от тези на други предприятия.

Най-накрая, що се отнася до преценката на вероятността от объркване, Съдът припомня, че съществуването на такава вероятност трябва да бъде предмет на цялостна преценка. При нея се държи сметка за всички относими фактори в конкретния случай.

От обжалваното решение се установява, че Общият съд се основава на презумпцията, че при слаб отличителен характер на по-ранната марка съществуването на вероятност от объркване трябва да се изключи, след като се изясни, че сходството на конфликтните марки само по себе си не позволява да се установи такава вероятност. Съдът постановява, че такава презумпция е неправилна, тъй като обстоятелството, че отличителният характер на по-ранната марка е слаб, не изключва съществуването на вероятност от объркване.

Затова е било необходимо да се провери дали ниската степен на сходство на конфликтните марки се компенсира от по-високата степен на сходство, дори идентичността, на стоките, обозначени с тези марки. Тъй като направената от Общия съд преценка не съответства на изискванията за цялостна преценка, която да отчита взаимозависимостта между относимите фактори, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

Поради това Съдът на ЕС отменя решението на Общия съд и му връща делото за ново разглеждане, за да се провери отново наличието на вероятност от объркване.