Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Кастаниес, гръцко-турска граница. На около 35 км от последния голям български град наблизо - Свиленград.

Тихо е. Тук, на гръцко-турската граница, само на километър от мястото, на което са разположени хиляди опитващи да влязат в Европа мигранти, е тихо. Това е първото нещо, което прави впечатление в ранното утро - около 6 ч. сутринта. Чуват се само запалените двигатели на колите на няколко окъснели от предната вечер медийни екипа, така и не намерили място за спане. Всички са будни - чакат нещо да се случи. Границата е напълно блокирана, а сюрреалистичната тишина не предполага глъчката на хилядите от другата страна. В 6:00 сутринта температурата е 10 градуса. Мигрантите днес имат късмет. През нощта е било "цели" 2. 

Къде сме и защо сме тук

Кастаниес е малко селце в Североизточна Гърция и име на ГКПП. От другата му страна - в Турция, се намира Пазаркуле. Кастаниес е дом на неколкостотин души, по ирония на съдбата изглежда всички са гръцки патриоти. Знамената се веят на почти всяка къща, нищо че повечето са празни. Казваме по ирония на съдбата, защото именно тук, по думите на гръцките власти, се води битка за защита на националната сигурност на Гърция. В края на миналата седмица десетки хиляди мигранти от Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан, Бангладеш и откъде ли още не се струпаха на неколкостотин метра оттук. Всичко се случи внезапно, от друга страна - логично.

Реджеп Тайип Ердоган - президент на Турция, от години изнудва Европа с разселените на негова територия милиони бежанци. По собствените му думи над 3 млн., но дори да преувеличава - те са много, това е сигурно. През последните месеци властелинът на Анкара води практически войни на два фронта - в Сирия и в Либия. В батака на сирийската гражданска война обаче се сблъска челно със своя доскорошен партньор - руския президент Владимир Путин и неговата марионетка в двореца в Дамаск - Башар Асад. Десетки турски войници бяха убити, а армията понесе тежки материални загуби. Ердоган реши отново да изиграе бежанската карта. Така към посоченото ГКПП потеглиха няколко хиляди мигранти, които видяха светлина в тунела, който води директно в обетованата земя на техните мечти - Германия. Или поне Франция. Може и Испания. Евентуално Италия. 

От миналата седмица насам пунктът в Кастаниес е обект на завиден медиен интерес. Тук са почти всички български телевизии, всички гръцки. Освен тях Ройтерс, Асошиейтед прес, Дойче Веле, "Ди велт" и която друга голяма европейска медия се сетите. Ако не беше мигрантската криза, едва ли някога някой от тези журналисти би стъпил тук. Пунктът изглежда обикновено - пропускателен пункт с две ленти, по една за всяка посока. Малки, тесни, но модерни гранични кабинки. Една бензиностанция, една автомивка и обществена тоалетна. Толкова. След бариерата - дюти фрий и дълъг около километър прав път. Като тунел, само че без покрив. Там, в другия край на този своеобразен тунел - там е "от другата страна". Там е битката за съвестта на Гърция, Турция и Европа. 

От другата страна

Там е т.нар. ничия земя. Парче, което се намира между териториите на Турция и Гърция. Виждали сте ги - когато преминете единия пункт, карате още малко до другия. Та там - на това парче земя, днес са събрани между 5000 и 7000 души. Никой не може да каже със сигурност колко са. Със сигурност обаче знаем какво искат тези хора - да преминат в Гърция и да продължат пътя си към обетованата земя. Те са убедени, че там няма бомби. Убедени са, че няма болести. Убедени са, че няма войници, разхождащи се с автомати до детските градини. А, да - убедени са, че в Европа има и още детски градини. Училища. Университети. Заведения, театри, кина и ресторанти. Накратко - убедени са, че в Европа има нормален живот. 

Турците този път са съгласни с тях и им казват - отивайте. Не си правете илюзии - не е заради добрия нрав на Ердоган, а заради лисичата му природа. И така - пуска ги. Пред тях обаче има телена ограда. Пред телената ограда - нови тежко въоръжени войници. Гърци - млади, високи и стройни. Гърци с автомати. Гледат строго и не пускат. Не пускат - защото Гърция има правото да пази границите си от нелегални преминаващи. Има правото да пази собствената си социална, здравна и политическа система. Има правото да каже - съчувстваме ви, но не ви познаваме. Вие имате друга култура и не сте добри дошли при нас. И това прави - казвам им го, и не ги пуска. 

Така ничията земя се превръща в дом. Засега е само за около седмица. Засега. Нека ви разкажа какво обаче представлява този дом. Елате с мен през вратата и не се събувайте. Тук не е чистено днес. 

Ничия земя

Мъже, жени и деца. Малко палатки. Малко одеяла. Много малко храна и още толкова вода. В ничията земя няма магазини. Има спекуланти. В ничията земя няма покрив - само звездите отгоре. Звездите и дъждът. Звездите и снегът. Звездите и вятърът. Земята под краката на мигрантите е твърда, малко зелена трева, наоколо - само дървета. Вечерите студът е пронизващ, малко са нощите като миналата - температурите да надвишават нулата. Майките топлят децата си с тела, увити са в шуби. Не им стават, но вършат работа. Бащите, братята, братовчедите палят огньове, димът им се вижда понякога, когато небето е чисто. Младите момчета вероятно имат повече енергия. Опитват да преминат телените огради. Ядосват се, отчайват се. Хвърлят камъни, псуват, викат. Бунтуват се. Децата просто отпускат глави на майчините рамена и опитват да спят. Не знам обаче как спят майките. Как спи майка, която знае, че детето й не е яло, че може да умре от студ? Кажете ми - как спи баща, който гледа 5-6-годишното си дете, което трябва да кипи от енергия, как е свело глава и не говори. Аз не знам как. Но тези хора го правят. Правят го заради надеждата за по-добър живот. Всъщност правят го заради надеждата за живот. По-лош от този в Кабул, в Идлиб или в Могадишу няма. 

Така е през вечерите. После идва сутринта. Гръцките власти изстрелват сълзотворни гранати. Опитват се да спрат по-младите, които правят всичко, за да преминат. Граничарите вече разполагат и с истински бойни патрони. Чат-пат се чуват предупредителни изстрели във въздуха. Ние не знаем как реагират на тях мигрантите. Може да се свиват, да плачат, да проклинат. Може да се ядосват, да псуват и да буйстват. Не бих ги обвинил каквото и да правят. 

10:30-11:00 ч. сутринта. Гръцките власти допускат журналистите за по 20-на минути. Не до бежанците - те остават зад оградите. Все пак медиите имат достъп на около 40 метра от ситуацията. Когато мигрантите видят камерите, започват да викат. Крещят "Идваме с мир", "Искаме в Европа", "Не искаме война". Колегите, които са имали възможност да ги видят, твърдят, че вадят децата на преден план, имат и говорител. Твърдят, че от годините, прекарани в странстване, са се научили какво се харесва на журналистите. Вадят се бели торбички, бели тениски или всичко бяло, което може да послужи за флаг. Знакът и символиката са ясни. После журналстите си тръгват, а хората в ничията земя продължават да буйстват. Тогава идват новите залпове от сълзотворни гранати. 

Така денят минава. Журналистите остават да чакат извън загражденията до късно вечерта. Сутрин много рано всички отново са пред пункта. Чакат нещо да се случи. 

Кои са тези хора

Трябва да бъдем честни - малка част от тези мигранти, които в момента се намират в пограничната турска зона, са сирийци. В мнозинството си това са хора от Афганистан, от Пакистан, от Ирак, от Сомалия, от Бангладеш. Те са трайно разселени в Турция от години и пребивават там. Твърдят, че нямат достъп до работа, до медицина, до образование и на практика до развитие. Някои колеги тук, на границата, както и местните, както и някои български и европейски политици твърдят, че за бягащите от въздушните удари в Идлиб място има. Добре дошли. Защо обаче идват хора от споменатите страни? Като че там война няма. Само няколко примера. Афганистан - 18-годишна изтощителна война с радикалната групировка на талибаните, които владеят почти половината страна. Управляват по строги шариатски правила, които включват рязане на ръце и крака. Сомалия - размирна страна, в която оперират някои от най-смъртоносните радикални терористични групировки, а столицата Могадишу е най-опасният град на света. Бангладеш - дом на един от най-големите бежански лагери в света - смърт, смърт и пак смърт. 

Всички тези хора бягат от война. По един или друг начин. Това са фактите. 

Защо няма вълна към България?

Причините са много и вероятно взаимосвързани. Първата и може би най-важна е, че просто турските власти ги насочват към Гърция. Ердоган е в открит дипломатически конфликт с Атина покрай споровете около морските територии и желанието му да стане властелин и в Триполи. Натискайките гръцката граница, той не просто натиска Европейския съюз за помощи и влияние, но и новото гръцко правителство, което се оказа доста по-костелив орех от кабинета на "Сириза". Второ - българският премиер и неговият приятел Тайипи, наистина изглежда "си имат приказка". Тук трябва да се признае на Бойко Борисов, че добрите му отношения с Ердоган и опитите му да играе мост между Анкара и Брюксел дават резултат. 

Трето и най-притеснително. Мигрантите не идват в България от страх. Няколко от тях вече споделиха: "В България може да ме набият и ограбят." Всъщност това не е съмнение, а изглежда като убеденост - българите са жестоки и бият. Не знаем дали това е така със сигурност, макар да имаме своите съмнения от години. Не знаем и кой ги бие - дали са официалните власти или не. Само един детайл. Журналистка от италианския La Stampa, която пиеше кафето си на граничния пункт, сподели спомените си от българската граница преди години, по време на предната масова мигрантска вълна. "Бях много изненадана да видя, че цивилни пазят границата. Наистина изненадана."

Битката за истината

Ключът, в който Атина и Анкара са хванали мигрантите, има и своите модерни измерения. Пропагандата и информационната война. Двата лагера опитват да изкарат другия лош и пред самите бежанци, и пред медиите. Турция твърди, че мигранти умират по границата. Гърция отрича, твърди, че турските власти раздават ножици, за да бъдат прерязани телените огради. Атина казва, че намира в бежанците турски сълзотворни гранати. Анкара отрича, твърди, че противникът е нехуманен и не мисли за хората. 

И няма значение кой е прав и кой крив. И няма значение, че Мицотакис и Фон дер Лайен обикалят с хеликоптер ничията земя. И няма значение, че Ердоган изнудва открито Европа. И няма значение нищо от това. Докато там има майки, които гледат гладните си деца с оклюмали глави. И няма значение, докато там има бащи, които гледат измръзващите крачета на децата си. 

Коментари

 's picture

Бобо

Войната

между Гърция и Турция .... целенасочено по медиите у нас се върти само това ..... а отстрани чичко Путин радостно протрива ръце и гледа сеир...

Хм

2012г., Дойче веле: "Турският премиер Ердоган обича прямотата: той обвинява сирийския президент Асад в "държавен терор", защото заповядвал на войниците си да стрелят по собствените си сънародници. Турският министър-председател се гневи и на ООН, задето безучастно наблюдава кръвопролитията в Сирия. Всъщност на Ердоган не му остава нищо друго, освен да се гневи, тъй като много добре осъзнава, че Турция сама не е в състояние да спаси сирийците...." 2012г. "Междувременно премиерът на страната Реждеп Ердоган предложи изграждането на буферна зона до границата със Сирия, където броят на сирийските бежанци неимоверно нарасна през последните дни. Очаква се специалният пратеник на ООН и Арабската лига за Сирия Кофи Анан да се обърне към Съвета за сигурност относно стремежите му за постигане на мир в арабската държава." https://news.bg/world/erdogan-predlaga-buferna-zona-do-granitsata-sas-siriya.html

Ердогановата съвест. След

Ердогановата съвест. След като може да има толкова силна армия, да си охранява азиатските граници. Може ли такъв разграден двор!!!! Всеки влиза и излиза, няма документи, няма визи.... Нали са полицейска държава! Как няма да знаеш кои ти влизат в дома! Ако сириици бягат от сраженията - за тях има поне 100 километрова зона, в която може временно да ги приютиш, с паспорти, документи и адреси. Но сомалийци, бангладеш, пущу..... ????? А защо когато някоя западна държава се опитваше да помогне за демократизация, всички пищят за намеса във вътрешните работи? Ами как да неутрализираш бандите в Сомалия? Да се запретнат в края на краищата самите сомалийци. Да им разкажем - в България преди 140 години е имало едни хора, наречени хайдути.

Пълна утопия е някои да си

Пълна утопия е някои да си въобразява че може да подслони и приюти тълпи с милиони мигранти-бежанци и малоумно е да си въобразява някои че може е така просто да интегрира милиони-неграмотни и фанатизирани талпи-справка освен Германия и почти цяла западна Европа,даже вече казват(в Нидерландия например)че трябва да се престане с приказките за интеграция-това ги обиждало-трябва да се приемат такива каквито са-е как тогава да ги пускаш в дома си ида им помагаш как?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.