Да “извадиш” твореца вътре в теб

Понякога цял един живот не ни е достатъчен да разгърнем творческия си потенциал. Някои долавят, че имат творческа енергия в повече, но нещо все им пречи да се реализират пълноценно. Имат мечти да създават, а животът им да е цветен и смислен; връхлитат ги великолепни идеи, имат визия за творчески проекти, често копнеят да се занимават с изкуство, музика, да пишат, да творят с ръцете си… Но така и не реализират вътрешните си пориви.

“Причината за това разминаване и неудовлетворение е, че не се срещаме със своя вътрешен творец, с онази най-съкровена част от нас, която е наша същност, наше рождено право, наша свобода”, казва Елица Великова, специалист по експресивна арт терапия.

Страхът да сме големи и безгранични ни пречи да сме творци, казва дамата. Това са скритите наши комплекси. През живота си многократно получаваме критика. Това, което създаваме, винаги се асоциира с някакви общоприети и обективно наложени критерии за красота и не се поощрява самият процес на създаване, а винаги само крайният резултат. В арт терапията много по-голямо внимание се обръща на експресията, на творческия процес, през който човек минава.

Всички носим спомени за критики – че не рисуваме добре, не пеем добре, и че някой друг го прави по-добре от нас. Живеем в непрекъснато състезание с другите и външните критики от околните често се превръщат във вътрешни, в комплекси и задръжки, които ни пречат да се изявим.

Човекът изпитва и много голям страх да остави някакъв отпечатък от себе си, да въздейства; да завещае нещо, което да нарече свое, и да застане зад това, което е направил.

Повечето хора се страхуват да изразят своя собствен глас и мнение, което понякога е в различие с това на всички останали. Трудно е да бъдеш индивидуалност днес и това е свързано с доста вътрешни противоречия. Търсим го, искаме го и същевременно, когато имаме възможност да се изявим, обикновено се крием, казва Елица.

Изявяват се само хората, които могат да застанат зад това, което правят и казват, без страх от въздействието, което тяхната работа или проект ще имат. Най-успешни в себеизразяването са хората, които силно вярват в нещо по-голямо, които усещат, че служат на една по-висша идея.

Повечето от нещата, които правим, са насочени към крайния резултат, към постижението, към печалбата, а не се подкрепят самото изразяване, индивидуалността, характерът. Достатъчно е да се създаде нещо, което да е полезно и да носи печалба. Консуматорството е водещ фактор в живота ни. И когато сме възпитани по този начин, не се замисляме за своята индивидуалност.

Духовната потребност да извадиш твореца в теб, да изявиш и разгърнеш способностите се явява дори у хора, които имат успешен бизнес и кариера. Тя е много по-различна от потребността да застанеш в центъра, във фокуса, да си номер едно.

Експресивнната арт терапия дава възможност да разгърнеш собствения си потенциал, да дадеш възможност на всичко, което е заложено в теб, да се изяви по най-добрия начин и да извади ресурсите. Този творец в нас е всъщност нашето вътрешно дете, вътрешния ни мъдрец, или висшето ни аз.

Много често се случва при занятия с арт терапия някои хора да променят водещата насока в живота си, да започнат да се занимават с нещо друго.

“Идват хора, които търсят нещо различно като реализация в живота си, защото им лисва усещането за творчество. Дори и да са много успешни в това, което правят в бизнеса си, не чувстват вдъхновение. А като няма храна за душата, никой не се чувства удовлетворен за дълго време”, споделя Елица.

Тя разказва за дама, която е със съвсем различен тип образование - инженерно, от много малка залита към изкуствата, но никога не развива тези способности. Когато минава през курса по арт терапия, вижда много ярко потенциала вътре в себе си и решава да се отдаде на изкуството и да го превърне в постоянно занимание в живота си. Тя изцяло променя профила си и сега дейността й е свързана с творчество, преподава и в курсове.

Елица се ориентира към експресивната арт терапия, след като завършва психология в American University of London. Една среща с вдъхновяваща личност след връщането в България е решаваща за избора на 32-годишната дама. Тя се запознава с Юлия Банкова, която се занимава със социални програми за деца в риск и в неравностойно положение в арт ателието си “Николай Шмиргела”. Когато започва да работи с тези деца, Елица установява, че занятията с изкуства имат силен терапевтичен ефект.

“Едно детенце в риск или в неравностойно положение рисува много бледи и дребнички рисунки, не заема целия лист, а малка част от него. А това са сигнали, че е преживяло насилие и че е било потискано и ограничавано. Търсех инструменти, за да стигна до душата му, и които психологията не можеше да ми даде. Разбрах, че с този метод може да се работи изключително лесно”, споделя дамата.

Тя решава да се посвети на метода и завършва магистратура по експресивна арт терапия в European Graduate School, Саас – Фе, Швейцария. Тогава в България още няма такава специалност, впоследствие се открива в Художествената академия и в НБУ, където има следдипломна квалификация по експресивна арт терапия и Елица Великова е в екипа преподаватели.

Тя продължава да работи като терапевт с всякакви възрастови групи деца в неравностойно положение и в риск. Прави социални програми, работи с възрастни хора от домове, с дневни центрове, обучава ресурсни учители, води тиймбилдинги в екипи на големи корпорации и курсове в Истанбулската филмова академия.

На петото издание на “Свободата да бъдеш” – фестивала за ума, тялото и духа, който започва на 25 октомври в “Софарма бизнес тауърс”, Елица Великова ще бъде лектор на тема “Срещи с вътрешния творец”. Заедно със слушателите ще откриват някои от бариерите по пътя на нашата съзидателност; как да започнем да изравяме собствения си потенциал, да се научим да разпознаваме, развиваме и подкрепяме твореца в себе си.

“Ще си припомним копнежа на сърцето си за духовно съществуване, вътрешна свобода, красота и смисъл”, казва младата дама.

Програмата на фестивала и лекторите можете да видите ТУК. Клуб Z е медиен партньор на събитието.