Протестите на хората в Големо село срещу мръсния въздух станаха обект на медиен интерес покрай националната дискусия за отпадъците, изгаряни в морално остарели централи на въглища из цялата страна. Проблемът обаче не е от вчера. Той е толкова сериозен, че когато организациите “Грийнпийс” - България и „За Земята“ [1] подадоха жалба срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ “Бобов дол”, близо 100 жители от общините Бобов дол и Дупница се включиха като заинтересовани лица. Така делото стана първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

По данни на Световната здравна организация, около 15 хиляди българи умират всяка година заради болести, свързани с мръсния въздух. България е на първо място в Европейския съюз по замърсяване с фини прахови частици. Според доклада Last Gasp, който използва компютърен модел за изчисляване на последиците от емисиите на въглищни централи, актуализиран с данни от 2016 г., замърсяването само от ТЕЦ “Бобов дол” причинява 21 случая на преждевременна смърт, 465 дни на изострени симптоми на астма при децата, 5050 изгубени работни дни поради отпуска по болест и 61 милиона евро здравни разходи. 

На този фон централата се възползва от статута си на обект от значение за енергийната сигурност, базиран на “стари лаври”, и същевременно защитава единствено и само частния си бизнес интерес. ТЕЦ “Бобов дол” беше една от централите, които не успяха да се включат през студената зима на 2017 г., макар че беше получила солидна сума за студен резерв именно за такива случаи, а често през по-топлите сезони изключва, защото енергията, която продава, е прекалено скъпа за свободния пазар. Но и през 2018, и през 2019 централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, се нареди сред получаващите пари за разполагаеми мощности, които би трябвало да се включат, когато има нужда от тях. За това ще получи 11,994 млн. лева от държавата, т.е. от всички нас като данъкоплатци.

Отделно, ТЕЦ „Бобов дол“ печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Получава се така, че хем плащаме, за да не ги затварят и да продължат да замърсяват въздуха, хем после ние си плащаме, за да се лекуваме. 

А централите печелят и от това, че пестят от въглища. С изгарянето на отпадъци спестяват от закупуването на въглеродни квоти, а получават и пари за т. нар. оползотворяване на боклук — по 70 000 тона софийски боклук също ще отиват в пещите на ТЕЦ “Бобов дол” и “Топлофикация Сливен” по силата на договор за 14,8 млн. лв. между Столична община и обединението на двете дружества. 

Затова и няма как да не гледаме със стабилна доза скептицизъм на шумно отразените акции в централа от началото на тази година. На практика проверките не откриха нещо, което да не е било вече известно на институции като Министерство на околната среда и водите или Регионалната инспекция в Перник. Дори от официални документи знаем, че централата изгаря отпадъци още от 2018 г. Това се е случвало под опеката и министерството, и на инспекцията, които отказват да дадат достъп до информацията за този процес на гражданите. Вместо това се допитват до централата — съгласно ли е управлението ѝ да каже на гражданите какво се гори в теца.

Новият министър на околната среда влезе с гръм и трясък в централата и мигновено установи едно почти невинно нарушение на разрешителните на подобен тип централи — не е била уведомена местната инспекция, че е инсталирана система за собствени измервания на емисиите. “Благодарение” на щедро раздаваните разрешителни, по-големият проблем — изгарянето на отпадъци, остава на заден план. Само че изгарянето не е започнало нито вчера, нито когато частни фирми започнаха публично да твърдят, че докарват отпадъци за горене на ТЕЦ “Бобов дол”. Даже централата получи право да се възползва от разрешителното за изгаряне на отпадъци, макар че над 100 граждани го обжалват. Това също се случи с разрешението на институции, този път в лицето на Изпълнителната агенция по околна среда.

И затова сега, когато властимащите твърдят, че ще приведат работата на централата в съответствие със закона, първата ни реакция е да настояваме за пълна прозрачност[2] как точно ще стане това и най-вече как ще бъдат наказани нарушителите на закона. Защото иначе този филм сме го гледали — когато светлините на прожекторите се насочат другаде, хората от Големо село, Дупница, Бобов дол, ще бъдат оставени отново сами да се чудят къде да пуснат внуците си да играят и къде останаха обещанията за просперитет на тези вече отдавна забравени въглищни региони. 

Уж, гледайки към бъдещето, миналата седмица най-накрая България реши да се присъедини към Платформата за въглищни региони в преход. Въпреки това управляващите отхвърлят идеята за по-амбициозни краткосрочни цели за намаляване на въглеродните емисии и продължават да поддържат централите на въглища. Така не само се отказва да дискутира публично възможното преструктуриране на сектора, но и да планира прехода към нулевовъглеродна икономика, било то и за 2050 г.

А “няма пари” вече не е извинение — преди две седмици Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. С близо 1 милиард лева могат да бъдат подкрепени въглищните региони, какъвто е този около ТЕЦ “Бобов дол”, и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. За да не бъдат това поредните пари, хвърлени на вятъра, е време страната ни да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и шумни, но с малък резултат спорадични и краткотрайни акции на парче срещу този или онзи ТЕЦ. 

Между големите политики и бизнес намерения обаче са хората, които живеят в близост до ТЕЦ “Бобов дол”. Дали е възможно един район, зависим от въгледобива, да се превърне в идиличната провинция от мечтите на всеки градски човек? Времето ще покаже, но дали на хората им е останало търпение?

[1]Жалбата бе подадена от организацията „За Земята — достъп до правосъдие“, която е създадена от Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” - България. 

[2] Коя е информацията, която настояваме да бъде публична:

1. Какъв е видът на неразрешеното гориво, чието изгаряне е установено?
2. Какво количество неразрешено гориво е установено, че е изгорил операторът?
3. Какво количество от неразрешеното за изгаряне гориво е съхранявано на площадката
на оператора?
4. Предприети ли са мерки по изземване на неразрешеното за изгаряне гориво, което се
намира на площадката на оператора?
5. Установено ли е нарушение на изискванията за съхранение и транспортиране на
горива във връзка с неразрешеното гориво, чието изгаряне е установено?
6. Установено ли е нарушение на изискванията за внос на отпадъци и на съхранение на
внесени отпадъци?
7. Образувано ли е административно-наказателно производство за някое от
констатираните нарушения?
8. Ако е констатирано нарушение, каква санкция е предвидена?

Меглена Антонова е коодинатор кампания "Климат и енергия" в "Грийнпийс". Текстът се публикува без редакторска намеса.