"Хората ще започнат да си задават въпроса какво е великото на Великобритания".

Това заяви пред БНР проф. Сали Томлинсън, съавтор на книга за Брекзит, превърнала се в бестселър на Острова

"Брекзит покълна с края на Британската империя. Другите европейски държави се разделиха с империите си по много по-добър начин. Докато британците продължават да се осланят на наследството от империята. Те не могат да повярват, че империята им някак си е изчезнала. Грабежът на земя, на труда на хората на практика приключи", коментира Томлинсън.

Според нея едно от трайните наследства от британската империя е тезата, че всеки който не е бял, всеки който идва от страна от Общността на нациите, е по-долно качество човек.

"Това негативно отношение към чужденците се пренесе и към хората от ЕС при присъединяването им. Особено след 2007-ма, когато България и Румъния влязоха в ЕС и техните граждани започнаха да идват тук", каза Томлинсън.

Според нея британците не познават миналото си като имперска сила.

"Нашата образователна система с развитието си през последните 150 години представя империята като някакъв величав опит да въдвори мир и просперитет в света - цялата тази идея, че някак си империята е била нещо добро. В много учебници се прокарва идеята, че европейците и особено британците, са тези, които правят добрини за останалия свят. Това е лъжа. Британската империя може да е била много добра за Великобритания и за много хора, спечелили от нея, но за хората, страдали под владичеството на тази империя, защото е била отнета земята им, труда им, материалните им ценности и дори храната, империята не е оставила добри спомени", каза Томлимсън.

И допълни, че в училищата се преподават "британски ценности", които според правителството са демокрация, върховенство на закона, толерантност и респект.

"Може да прозвучи цинично, но това не са само британски ценности, това са универсални ценности, за всеки който вярва в социалната справедливост. У нас наистина е лицемерно да преподаваме предмет „британски ценности“, а в същото време имаме сведения за растяща враждебност към имигрантите, към хората с друг цвят на кожата. И това е тъжно, защото ние бяхме започнали да се развиваме като мултикултулно, многорасово и толерантно общество, а сега изглежда се връщаме назад", коментира Томлинсън.

И допълни, че във Великобритания не се учат чужди езици.

"Този възглед, че всеки трябва да говори английски, е неправилен. Може би ще трябва да започнем по-старателно да изучаваме чужди езици. Много важно сега е точно младите хора да изучават чужди езици, особено за да могат да се оправят в Европа. Английската позиция е, че ако крещиш достатъчно високо на английски на чужденците ще те разбират", каза Томлинсън.

Тя обаче изтъкна, че британците имат силно чувство за справедливост и безпристрастност.

"Колкото и да се задълбочиха проблемите с Брекзит и да е възможно това да продължи през следващите години, очаквам тези качества да се запазят. Не можем да престанем да бъдем глобални или да престанем да бъдем част от Европа, въпреки че официално напускаме ЕС", смята Томлинсън.

Според нея хората разбират и все повече ще разбират какво губят. А държавните служители вече се шегували, че "ще трябва да започнем да градим нова империя от нулата".

"Великобритания трябва да приеме факта, че няма да бъде Велика в света. Великото е да си нормална страна. Никой не обикаля по света за да убеждава другите, че е велик", заяви Томлисън.

И допълни:

"Да, ние все още раздаваме ордени, медали и звания, свързани с империята. Човек може да получи  Ордена на Британската империя и други гръмки титли, но това са глупости - империята я няма. По-друго е да получите благородническа титла „сър“ или „лорд“ и да сте член на горната камара на парламента, но това пък е още една институция, която има нужда от реформи".

Според нея по темата "Брекзит" по-младото поколение британци е възможно "да ни погледне открито в очите нас, по-старите, и да ни каже: Какво направихте?!“. Томлисън изтъкна, че младите хора между 18 и 35 години не са подкрепили Брекзит.

"Ирландия е била първата страна, колонизирана от Англия през 1169 година. Уелс е бил колонизиран през 1582 година. А Шотландия с Акта на обединението през 1707 година се съюзява с Кралство Англия. Разбира се, едва след отцепването на Република Ирландия през 1922 година се стига до съществуването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Опасността сега е - всъщност аз не бих го нарекла опасност, защото това е положително нещо - че в крайна сметка, и надявам се чрез дипломация, а не чрез ново насилие, Ирландия ще се превърне в Обединена Ирландия.

Беше доста глупаво, когато през 1922 година 6 графства бяха принудени да се отделят от Ирландия. След 30 години на размирици, след проблемите в Стормонт и изпълнителната власт, сега чувствата за обединение се засилват. Дипломацията е на мястото си, но в крайна сметка мисля, че до 5-10 години Ирландия ще се обедини. Що се отнася до Шотландия, Никола Стърджън и хората искащи независимост ще продължават да се борят за каузата си. Шотландия си дава сметка, че губи изгодите от членството в ЕС. Така че идеята Шотландия да стане независима ще продължава да се развива през годините. Така че да, през следващите 5-10 години ще бъде под въпрос дали Обединеното кралство ще остане обединено".

Това коментира още Томлисън.