Фиксиран бюджет на база процент от БВП, премахване на хонорарите, и повече финансиране на програма "Христо Ботев" - това са някои от предложенията на втората група кандидати за главен директор на Българското национално радио, които представяха концепциите си днес.

Вчера Съветът за електронни медии (СЕМ) изслуша Жени Гаджалова, Антон Митов и Андон Балтаков. Днес идеите си за управление на обществената медия представиха Даниела Манолова (журналистка, работила в радиотеатъра на БНР), Митко Димитров (бивш шеф на радио "София", кандидатира се за четвърти път) и Александър Велев (два пъти досега генерален директор).

Манолова изтъкна нуждата от влагане на повече средства в програма "Христо Ботев", в която е водеща. Според нея програмата е изостанала спрямо "Хоризонт", върху която досега е било съсредоточено вниманието на ръководството.

"В резултат на това „Христо Ботев“ е сериозно изостанала програма, с пословично недостатъчно финансиране и с огромни потенциални възможности в дигиталната ера", заяви тя.

По отношение на финансирането на радиото кандидатката заяви, че субсидия като процент от брутния външен продукт (БВП) е най-добрият вариант, но предлага и създаване на независим експертен орган, който да оценява разпределянето на бюджета, който предлага Управителният съвет. 

Според нея са нужни "радикални мерки" за заплатите и хонорарите в БНР, които според нея са "обидно ниски".

Митко Димитров пък смята, че финансиране като процент от БВП е само началото на дискусията, като обеща, че ще участва активно в работните групи, които сега обсъждат как да се промени субсидирането на обществените медии. Според него трябва и да се търси и увеличаване на рекламата.

"Увеличаване на собствените приходи е задължително чрез увеличаване на рекламата, която преди достигаше 1 млн., а сега е паднала до 200 000 лв, чрез отдаване на студиа под наем и чрез позволяването на музикални компании да записват в тях", заяви той.

Според него обаче при строга финансова дисциплина и сегашният бюджет от 47 млн. лв. би бил достатъчен.

На въпрос как ще гарантира защитата на свободата на словото, Димитров отбеляза:

"Когато се спазват всички правила от директорите на програмите - от главните редактори, от зам. главните редактори, от водещите, от репортерите, аз мисля, че проблем със свободата на словото няма да има. Не бих си позволил да звъня на никого и да му казвам как той трябва да реализира своето предаване и кого трябва да покани в ефир за свой събеседник."

По-радикално предложение за заплатите има Александър Велев - те да се увеличат, но за сметка на хонорарите.

"Идеята е да можем да вдигнем заплащането… и да вкараме хонорарите във фонда за заплати, за да могат хората с тези заплати да покриват своите нужди. Но хонорарите би трябвало да останат за изключителни творчески прояви, за неща, които са извън длъжностната характеристика и извън работното време“, заяви той, споделяйки, че почерпил тази идея от "колеги от Би Би Си". 

Друга нова идея е въвеждането на годишна атестация на служителите, от която да зависи увеличението на заплатите им.

Велев смята и че е възможно да се осигурят допълнителни приходи от издателска дейност и реклама в интернет. Велев подчерта, че до края на неговия мандат в БНР (2019 г.) не е имало дефицит.

Окончателното решение за това кой ще е новият директор на БНР трябва да бъде обявено от СЕМ утре.