ПЛАМЕНА ТОДОРОВА

Утре естествените съюзници ГЕРБ и Реформаторският блок (РБ) сядат на масата за преговори за съставяне на правителство. До момента е ясно: ГЕРБ няма да се коалира нито с БСП, нито с ДПС. Но ако причините за това са лесно обясними с различните доктрини и политически семейства, към които трите партии се числят, то на пръв поглед формацията на Бойко Борисов и РБ не би трябвало да страдат от съществени различия. И все пак такива има.

От Блока поставиха няколко условия за бъдещи преговори, смятайки, че ГЕРБ, като част от ЕНП, към която половината от партиите в РБ също се числят, би трябвало да приеме.

На първо място реформаторите настояват мандатът на бъдещия кабинет да е максимум две години. За това време трябвало да се извършат важни реформи, след което парламентът да се разпусне и да се отиде на нови избори - вече за съставяне на кабинет, чийто живот да продължи четири години.

От ГЕРБ обаче са категорично против да се поставят такива граници. Мотивите им са два - че волята на избирателите ги е поставила на първо място и те са тези, които трябва да диктуват правилата и че такива големи реформи не могат да бъдат осъществени в рамките на половин мандат.

Именно една от тези големи реформи - съдебната, се очаква да се окаже ябълка на раздора на предстоящите консултации. От Блока посочват, че сектор "Правосъдие" е основният им първи стълб в управленската им програма, а преди няколко дни лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че ако ГЕРБ не приеме предложенията на РБ в тази посока, нямало как да се получи спойка за коалиция. 

Допирните точки между двете партии по отношение на съдебната реформа обаче са малко. ГЕРБ набляга на по-дребни мерки като въвеждане на електронното правосъдие, проблемът с подбора на съдебните заседатели и и настоява за пореден нов Наказателен кодекс. В програмата ѝ не се споменава нищо за отделянето на прокуратурата от съдебната власт, първа стъпка от които е двукамарният Висш съдебен съвет (на камара на съдиите и такава на прокурорите и следователите, б.р.), за съпътстващата промяна в конституцията (каквато изисква пълна парламентарна подкрепа) и други по-радикални идеи.

"Аз съм против. За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации на прокурори, съдии, следователи. Във всички разговори ще се придържаме към диалога", посочи по повода преди ден Борисов в интерю за в. "Преса".

Все пак от ГЕРБ са склонни да приемат разделянето на ВСС на две камари, но не и изваждането на прокуратурата от съдебната власт. 

Неясна остана позицията на Блока по отношение на това кой трябва да оглави правителството. През изминалите няколко седмици различни представители на реформаторите даваха различни сигнали. Първо бе заявно, че РБ няма да приеме за премиер, за министър на вътрешните работи и за министър на финансите лица, заемали вече тези постове. Това автоматично изключи Борисов и Цветан Цветанов. После заговориха, че имената не са важни, важни били реформите. 

Паралелно, напрежение има вътре в самия Блок - дали основните формации в него не се договарят индивидуално с Борисов, редейки министерски кресла. 

Известни разминавания в позициите ГЕРБ и РБ имат и по отношение на КТБ. И двете формации са "за" международна експертиза и одит, но докато от партията на Бойко Борисов не дават срок за изплащане на гарантираните влогове до 100 000 евро, реформаторите настояват такова да започне незабавно.

Иначе по отношение на енергетиката, данъчната политика, икономиката, здравеопазването и др., двете формации нямат съществени различия в идеите си.