Трудно е да се обхване цяла една година в няколко реда. Без претенция за обхватност, Клуб Z отправи еднакви въпроси на различни български писатели. Как те виждат непрекъснатите обвинения към младото поколение, че "не чете", какво стойностно са успели те самите да прочетат през тази една година и как виждат моментната снимка на българското общество. В следващите празнични дни ви представяме отговорите на Мария Донева, Капка Касабова, Юлиана Антонова - Мурата, Георги Господинов, Палми Ранчев и Христо Карастоянов.

Юлияна Антонова-Мурата е български дипломат от кариерата и писател. Родена е в София, но от години живее в Япония. Първата ѝ книга е "Моши моши, Япония", следва “Уки уки, Япония”. И както посочва самата авторка: „уки уки“ е чувството, когато човек подарява внимание и обич, когато дарява с радост и с усмивка другия, усещането за отърсване от страха и съмненията, когато поднасяш без разлика на дeстанции и възраст своята лекота в сърцето и ти я върнат, за да я дариш на друг." 

Доколко сте съгласни с тезата, че младото поколение все повече не успява да се справя с живота и реалността? От една страна това показват данните на PISA, а от друга е едно от най-старите клишета на света – за загниващата младеж.

Бих искала да се спра на една дума. Впрочем има я и във въпроса. Това е - “теза”. “Теза” според речника е в значение на “основна мисъл, поставена за доказване, която освен това трябва да е добре откроена, да е ясно заявена”. Тоест един интересно поставен въпрос за размисъл, според мен, въпреки че "тезата" не би могла да се докаже с универсален отговор, поради безкрайните възможности сред толкова много млади жители на планетата, дори да сравним младежите от една свръхразвита страна с някоя по-изоставаща.

Кой може да се наеме и да отсече: “Това е положението – младото поколение не може да се справя с реалността и живота” и да отключи отговора за промяната, който очакваме от него. Може би някой много умен човек? Някой мъдрец? Но той пък би се пазил да изрече “загниваща младеж”, в каквато ние, мнозина от нашето поколение я припознаваме.

А човек, според една източна поговорка, който търси мъдрост, може да се нарече умен, но ако мисли, че я е намерил, е безумен. Стигам до онова, което в деонтологията (науката за отговорността на човека за неговото поведение), развита от немския философ Кант, се разкрива в твърдението "Постъпи правилно", тоест пълна безпристрастност в решение и мнение въз основа на онова, кое е правилно и кое не е. 

Има стотици хиляди професии по света, някои от тях напълно непознати за нашето поколение. Или например, едно десет годишно дете е  информирано за възрастта си в пъти повече от нас, когато сме били на неговата възраст. И като пиша за различни генерации, бих искала да отбележа приетото от повечето страни дефиниране на поколенията от Нийл Хоу и Уилям Строс в САЩ от 1900 до 2015 г., както следва:
2000 г.: поколение  Z
1980 - 2000 г.: поколение Y
1965 - 1979 г.: поколение X  
1946-1964г.: поколение бейби - бум
1925-1945 г.: безмълвното поколение
1900 - 1924 г.: G.I. поколение

Австралийският изследовател Марк Макриндъл може да претендира за заслуги в именуване на най-младата генерация, която другите платформи изоставят и не успяват да актуализират: той нарече родените от 2010-2104 г. – поколението Алфа, родените през 21 век.

Дали младите хора ще се справят с предизвикателствата на нашия век, зависи от семейната среда, училището, личния пример на родителите, мотивираността и преди всичко даваме ли им най-необходимото, най-важното – любов и  сигурност, или… родителското и училищното невежество, което, уви, се среща, довежда голяма част от тях до пълно тъпоумие, обреченост, ограничаване на ума, невежество, неграмотност. И точно, нефелната колаборационна агитка на родител-учител с безотговорност и нехайство поставя поредния объркан млад човек  там – да си знае - в отбора на “загниващата младеж”. 

Ще обобщя мнението си, че си струва в студ да се изкара и да премине зимата. Разбирате ме, вярвам. 

Да, ще преминат като миг и годините на сегашната младеж, ще станат родители, бъдещи възпитатели, преподаватели, хора на науката, музиканти, художници, работници. И ще си мислят, че младежта след тяхното поколение е неуправляем снаряд, ще търсят решения за превъзпитанието им, но скоро ще осъзнаят, че никога не се е раждал човек на земята, който да не се е променил. И най-сигурният начин за тази промяна е с внимание, съпричастност, грижи и преди всичко – любовта на възрастните.

Моят отговор е, че харесвам по-голямата част от младежта у нас. Допадат ми и младите хора в различни страни и обичам да общувам с тях. Като майка на син ме интересува и сериозно винаги съм се замисляла за неговото бъдеще. Бих искала да съм спокойна за него, за неговото поколение един ден, когато нас няма да ни има. Ето какво чета в тази връзка в страната, в която пребивавам в голяма част от годините. Да, Япония:

Съвсем наскоро Министерството на земята, инфраструктурата и транспорта обяви резултата от свое внимателно проучване на мнението на 5000 души. Те попитали участниците, дали биха желали правителството да положи по-големи усилия в програми за подпомагане на младите хора от големите градове на Япония да се преместят в селските райони. Най-голям призив за действие към правителството бил получен от млади хора във възрастовата група 20-29 години.

Двадесет и три процента от участниците на възраст 20 -30 години заявили, че настояват за по-голяма активност от правителството за реализиране на този план – “Преместване в провинцията”. Експерти са се заели и работят върху програма за буквално изнасяне на желаещи от различни поколения от гъсто населените места в по-слабо населени градчета. Вече има създадени организации с офиси в няколко големи столични райони, които предлагат съвети и помощ на хора, които изявяват желание да се преместят в по-слабо населени части на Япония.

Местните общини също са изпробвали така нар. “тактика за привличане”, като предлагат да покрият разходите на новопристигналите за: опознаване на новото място за живеене, предлагат безплатни, ремонтирани и обзаведени къщи и пр. 25 процента от анкетираните на възраст 20-29 години, които живеят в градове с население под 50 000 души са  заявили, че искат да се запознаят не с една, а с повече такива програми, които правят подобни движения по-лесни...

И като си помисля какви красиви селца и малки градчета имаме в България. Обезлюдени. И колко малко трябва за една подобно работеща програма у нас. И през ум няма да ни мине, че младото поколение “не става”, не може да се справя, не може да се разчита на него и т.н. Може и още как!

Какво успяхте да прочетете стойностно през годините? Има ли автор или произведение, което ще остави 2019 г. в историята на века?

-    “Наричайте ме Тед” – Тед Търнър
-    “Виното на мъдростта. Животът, поезията и философията на Омар Хайям”, автор Мехди Аминразави
-    “Евангелието на богатството” – Андрю Карнеги
-    “Изворът”- Айн Ранд
-    “Пик” – Чип Конли
-    “Остатъка от деня” - Казуо Ишигуро
-    “Силата и славата” – Греъм Грийн
-    “Песента на Соломон” – Тони Морисън

Тези заглавия си спомних на секундата. Оставам място, надежда, вяра и благопожелание на добър български автор, който да спечели Нобелова награда в обозримо бъдеще.

Какъв му бе най-големият проблем на българина през годината?

В плен на митове и легенди, примирен, без вяра, немотивиран за промени. Цинизмът заема място на наивността. Неща, все поправими. Господ е дал акъл на магарето на Валаам, ще даде и на нас.

Как изглежда моментната снимка на българското общество в края на 2019 г.?

Черно-бяла. Раздвоеност и колебание – терминал 2 или рейса за вкъщи. Продължава да приема вината с мезетата заедно. Времето не е наше.