Поне що се отнася до рейтинги, президентът Румен Радев печели в серията от институционални противопоставяния с премиера Бойко Борисов и правителството. Радев завършва годината с доверие от над 50 на сто - 56 процента и 30 на сто неодобрение. При правителството негативните оценки значително надвишават позитивните - 62 на сто срещу 29 на сто.

Парламентът продължава да е с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото.

 

Това сочат данните на "Галъп интернешънъл".*

Според изследване на "Алфа рисърч", огласено в понеделник, президентът обаче губи одобрение в схватката с управляващите, като процентите на харесването му падат малко под 50 на сто.

Доверието в президентската институция се движи през годината на нива от над 50%, а недоверието – около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).

Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще – доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.

През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие – над 60% В момента на т. нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението, коментират от "Галъп интернешънъл".

 

 

През изминалите 30 години

Началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието – различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респ. компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н. После обикновено следва „ерозия“ на доверието (едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).

Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна „скорост“.

По традиция президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-висок старт е мандатът на Петър Стоянов, свързван с преодоляването на политическата криза в началото 1997 г.

Ниското доверие в парламент и правителство е трайна тенденция - от 90-те години до днес. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и управленски, а и исторически, задачи.

Върховите стойности на непопулярност на правителството остават през 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов.

Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.

Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение (както беше отбелязано).

Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар.

*Данните са базирани на ежемесечната изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“ – независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече близо тридесет години чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“ с извадки 1000/800. Последната вълна на изследването е между 29  ноември и 6 декември 2019 г. сред 803 пълнолетни българи. Пълното обобщение на годината ще излезе скоро в традиционната книга на агенцията.