Френският президент Еманюел Макрон обяви преди време, че НАТО преживява "мозъчна смърт" и призова за развиването на "истинска, Европейска армия". Той подкрепи думите си с действия.

На 26 ноември бе дадено началото на 13 проекта за отбрана в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, като Париж ръководи 10 от тях.

Иронията е, че идеята за Европейска армия, която датира от годините след Втората световна война, най-вероятно щеше да се реализира, ако френският парламент не бе отхвърлил идеята, благодарение на влиятелното течение на "голистите" (кръстени на бъдещия по това време френски президент Шарл дьо Гол).

Тогава се провежда сериозен дебат по въпроса за германското въоръжаване - дали да бъде позволено на Германия да си възстанови армията?

Международната общност е разделена по въпроса. Кърт Шумахер - лидер на Социалдемократическата партия на Германия и на опозицията в Бундестага отказа превъоръжаването от страх, че това ще предотврати обединението на Германия.

Европейските държави също не са готови да видят въоръжена Германия толкова скоро след войната.

Дори Джон Дж. Маклой, назначен за върховен комисар на Съюзниците за Германия през септември 1949 г., за да отговаря за икономическите, военните и външнополитическите въпроси на Германия, се съгласява с това мнение.

На 25 юни 1950 г. севернокорейските войски щурмуват 38-ия паралел. С това е отбелязано началото на Корейската война и започва разпространяването на страха от комунистическо разширяване навред из Европа.

Целта на Маклой беше да създаде демократична държава в Западна Германия. За да бъде жизнеспособна обаче, е необходимо да може да се защитава, което предполага превъоръжаване.

Маклой знае, че страните все още не са склонни да разрешат тази възможност. Затова през септември той предлага план за Европейски сили за отбрана.

Всяка страна трябва да изпраща дивизии към организацията, която да бъде ръководена от върховен командир и интегрирана командна верига.

Маклой смята, че подчиняването на германската сила на наднационална структура ще се хареса на останалите европейски държави. Французите обаче се възпротивяват на идеята за германски подразделения, тъй като се опасяват, че така ще се възроди Германия.

По това време френският дипломат и възприеман за основател на ЕС - Жан Моне, формира плана "Плевен" (кръстено на френския премиер Рене Плевен) - Европейска отбранителна общност.

Съгласно споразумението войските трябва да бъдат организирани в по-малки структури и да бъдат контролирани от своите национални правителства, с изключение на германските, които да са под надзора на наднационалната организация.

Но дори това се оказа недостатъчно за излизане от безизходицата. След години преговори предложението е представено пред френския парламент за ратификация през 1954 г.

Предложението така и не минава през парламента - заради "голисткия" страх от ограничане на суверенитета на Франция и опасенията от въоръжаване на Германия. Сталин наскоро е загинал, войната в Корея е приключила, а през 1955 г. Западна Германия се присъединява към НАТО.

Европейска армия така и не се появява, а функциите ѝ са разпределени между НАТО и Европейския съюз.

Президентът дьо Гол предлага два плана, с които неуспешно се опитва да увеличи суверенитета на отделните нации в ЕС и на два пъти отхвърля кандидатурата на Великобритания за ЕИО, поради "специалната връзка" на Лондон с Вашингтон.

Според Дьо Гол отбраната на Запада трябва да се ръководи от Франция, САЩ и Обединеното кралство. 

През 1966 г. държавният глава изважда Франция от военната организация на НАТО. 

За разлика от 50-те години на миналия век, в която Париж настоява да се изключи Германия от споразумение за Европейска отбранителна общност, днес президентът Макрон се опитва да обедини Европа - с превъоръжена Германия и с Великобритания, насочена към "Брекзит".

За целта той предлага да се създаде наднационална армия, която неговите голистки предшественици веднъж отхвърлиха - армия, която да обезсмисли Трансатлантическия съюз, който я направи излишна.

Каква ирония.