СТРАСБУРГ

Не кой да е, а самият Сергей Станишев е подкрепил резолюция на Европарламента, насочена срещу Русия.

Това установи проверка на Клуб Z на резултатите от гласуванията от 28 октомври на пленарната сесия в Страсбург.

Резолюцията е относно действията на Москва срещу магистрати от Литва, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс (за какво става дума – виж по-надолу). Тя бе одобрена с 492 гласа „за“, 43 „против“ и 86 „въздържали се“.

Петимата български евродепутати от БСП обикновено гласуват против такива документи, а понякога се въздържат.

На 28 ноември обаче се случи нещо безпрецедентно. Цели двама български социалисти подкрепиха резолюцията. Това са Сергей Станишев, който е и лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС), и Елена Йончева.

Останалите им трима съпартийци – Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Христов, изобщо не са участвали във вота, макар че бяха на сесията.

От останалите българи „за“ са гласували шестима от общо 7 евродепутати от Европейската народна партия (ЕНП) и двама от тримата ни представители от ДПС и либерланата група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Въздържали са се двамата ни „консерватори“ – Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

Емил Радев (ЕНП) и Искра Михайлова (ОЕ) не са гласували.

Прави впечатление, че единствените против резолюцията, са евродепутати от крайните десница и левица.

Съвсем естествено потърсихме за коментар българските социалисти от Европарламента. Не открихме нито един за коментар. Телефоните им или не отговаряха, или връзката прекъсваше.

Интересното е, че Сергей Станишев винаги се е изказвал против санкции срещу Русия. Мотивът му е, че те не работят и няма да помогнат.

Подкрепата на резолюцията от негова страна е изумила много евросоциалисти, научи Клуб Z от свои източници в редиците на модерната западноевропейска левица в ЕП. Те помолиха за анонимност, но не скриха задоволството си. Още повече, само 10 социалисти са се въздържали при гласуването на резолюцията. Няма нито един „против“ сред тях.

Приятели на Русия, но не и врагове на Балтика

Пак според западноевропейски социалисти много вероятно е неучаствалите във вота техни български колеги да са го направили от тактически съображения.

Те са против резолюция срещу Русия. Но същевременно не искат да губят съмишленици в лицето на депутатите от балтийските републики от бившия СССР. Такива биха могли да потрябват например в борбата срещу пакета „Мобилност 1“. Превозвачите и от България, и от тези страни са срещу него, тъй като смятат, че той е дискриминационен спрямо тях – най-вече в частта за задължителното връщане на шофьорите и камионите в държавата, където е базирана фирмата. Друга допирна точка между България и Балтика би могла да бъде многогодишната финансова рамка – бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г.

Поименното гласуване дава възможност да се види кой какво е подкрепил. И понякога може да се стигне до разваляне на договорки.

Резолюцията

ЕП призова Русия да прекрати политически мотивираното според депутатите преследване на литовски съдии и прокурори, които признаха 67  руски, беларуски и украински граждани за виновни във военни престъпления срещу Литва след събитията на 13 януари 1991 г. във Вилнюс.

Парламентът осъжда действията на Кремъл като „неприемливо външно влияние“ и нарушение на основни законови ценности, най-вече независимостта на съдебната система.

Евродепутатите настояват страните от ЕС да не предават никакви лични данни на Русия, които биха могли да бъдат използвани при преследване на литовските съдии, и да отхвърлят руските искания за юридическа помощ. Страните членки и Интерпол трябва да игнорират всички международни заповеди за арест срещу обвинените представители на Литва.

Трагедията

Барикади бяха издигнати пред парламента във Вилнюс по време на събитията през януари 1991 г. Снимка Уикипедия

На 13 януари 1991 г., след като Литва обявява независимост от СССР, 14 мирни граждани са убити, а над 800 са ранени при атака на съветските войски срещу телевизионната кула в столицата Вилнюс.

През март 2019 г. литовски съд призна за виновни 67 във военни престъпления души. Сред тях са тогавашният съветски министър на отбраната Дмитрий Язов и председателят на КГБ Владимир Крючксов. Любопитен факт е, че и двамата участваха в провалилия се пуч срещу Михаил Горбачов няколко месеца по-късно. Язов е жив и днес.

Русия досега не е отговорила на литовското искане за сътрудничество. По тази причина повечето от виновните бяха подведени под отговорност задочно.

През 2018 г. Москва започна криминално разследване срещу литовските съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на събитията отпреди почти 29 години.