Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

България остава страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС. Прилагането на първичната профилактика у  нас е слабо, делът на предотвратимата смъртност остава много висок. Всяка пета процедура, която сега получаваме в болница, може да е в доболничната помощ. Близо половината от текущите разходи за здаревопазване се покриват с лични средства. Разходите за здравеопазване в България растат неотклонно през последните 15 години, но основната причина са парите, които хората плащат от джоба си. В действителност системата в момента зависи поравно от частните и публичните и изходи за финансирането ѝ, като делът на бюджетните средства (52%) намалява през последните години. 14% от населението дори не е обхванато от системата на вноски за здравеопазването.

Това са част от констатациите в доклад за здравеопазването на Европейската комисия.

Ето и основните изводи:

• България остава с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС. Широкото разпространение на рискови фактори като тютюнопушене, употреба на алкохол и нездравословно хранене допринася за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове.

Очакваната средна продължителност на живота в България се е увеличила с над три години през периода 2000—2017 г., но по-голямото нарастване в други държави — членки на ЕС, увеличава разликата между България и средната стойност за ЕС. Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за умиране, като съществуват значителни различия в здравното състояние според пола, региона и образованието. Заболяемостта от инфекциозни болести, като туберкулоза (ТБ), също продължава да бъде притеснителна.

Ограничаването на широкото разпространение на поведенческите рискови фактори представлява сериозно предизвикателство. Въпреки слабото намаление на употребата на тютюн, равнището на тютюнопушенето сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2014 г. достига 28 % (36,4 % сред мъжете). Тютюнопушенето сред подрастващите също е разпространено. Консумацията на големи количества алкохол през 2014 г. е малко под средното равнище за ЕС при възрастните, но се увеличава сред подрастващите момчета. Макар че процентът на затлъстяване сред възрастните е малко под средния за ЕС, проблемът сред децата нараства, като едно на всеки пет деца страда от наднормено тегло или затлъстяване.

Висок коефициент на предотвратима смъртност

• Осъществяването на дейности за първична профилактика и промоция на здравето е сравнително слабо застъпено, което намира отражение във високия коефициент на предотвратима смъртност. По подобен начин предотвратимата с добро лечение смъртност в България е четвъртата най-висока в ЕС, което показва, че системата на здравеопазването като цяло не успява да лекува пациентите ефикасно и своевременно. Приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато една десета от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ.

Слабо развита първична и профилактична помощ

• Слабото развитие на първичната и профилактичната помощ отчасти обяснява високите равнища на болничната дейност и хоспитализациите в България, но значителният ръст в броя на болничните легла в градските райони и в частния сектор също засилва акцента върху болничната помощ. Реформите имат за цел ограничаване на болничната дейност и укрепване на извънболничната помощ, включително чрез инициативи като Националната здравна карта, медицински стандарти и по-строг режим за издаване на разрешения. Някои значими реформи обаче са оспорени от заинтересованите страни и отменени от съдилищата.

Ръст на разходите за здравеопазване - от директните плащания

• Въпреки че разходите за здравеопазване в България все още са сравнително ниски в сравнение с други държави — членки на ЕС, те се увеличават непрекъснато през последните 15 години. Увеличаването на разходите за здравеопазване обаче се осигурява главно за сметка на директните плащания от потребителите. Понастоящем системата на здравеопазването реално разчита в почти еднаква степен на частните разходи и публичните средства като източници на приходи, като делът на публичното финансиране (52 %) през последните години намалява. Тази тенденция поражда опасения свързани с равнопоставеността по отношение на финансовата достъпност на здравеопазването, особено за хората с по-ниски доходи.

• Директните плащания от пациентите са ключова пречка пред достъпа: с 47 % от текущите разходи за здравеопазване България отчита най-висок дял на този тип разходи в ЕС. На лекарствените продукти се пада преобладаващата част от частните разходи за здравеопазване, следвани от разходите за извънболнична помощ. Счита се, че неофициалните плащания под формата на „парични дарения“ за лекарите представляват значителен дял от директните плащания от пациентите. Въпреки че заявените неудовлетворени потребности както от медицинска, така и от дентална помощ, рязко са спаднали през последното десетилетие, съществуват големи разлики в неудовлетворените потребности между групите с високи и ниски доходи, като разходите остават най-често посочваната причина за отказ от помощ.

• Най-голямото предизвикателство пред достъпността на здравната помощ е значителната част от населението (около 14 %), което не е обхванато от социалното здравно осигуряване. Разликата в обхвата на населението засяга в различна степен дългосрочно безработните, ромското население и хората, живеещи в неблагоприятните райони.

Затруднен достъп

Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.

• Недостигът на медицински специалисти, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, възпрепятства развитието на първичната помощ и предоставянето на услуги в неблагоприятните райони. За справяне с тези предизвикателства се прилагат мерки за увеличаване на броя на дипломираните медицински специалисти и за подобряване на заплатите и условията на труд.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.