Проектът за републикански бюджет за 2020 година, представен от Министерството на финансите (МФ), беше приет на първо четене от депутатите в Народното събрание. За проекта гласуваха от ГЕРБ, Обединени патриоти и Воля, а против него се обявиха от БСП и ДПС.

Заседанието продължи малко над 3 часа, в които управляващи и опозиция спориха за плюсовете и минусите на бъдещия бюджет. Казано накратно - БСП и ДПС смятат, че проектът е без никакви реформи, "още от същото" и проект за "устойчиво стоене на място". Левицата поиска повече социални плащания, повече добавки и повече държава в преразпределението на средставата. Управляващите пък го наричат стабилен и отразяващ консервативната фискална политика на правителството. 

Припомняме, че МФ планира да събере и изхарчи общо 46,8 млрд. лв. през 2020 г. Увеличението на прихода спрямо тази година се равнява на около 3,3 млрд. лв., които би трябвало да дойдат от повишените постъпления от данъци и осигуровки, както и от добрите прогнози за ръст на икономиката. Планираният държавен дълг бележи двоен ръст спрямо предходните две години и ще достигне до нови 2,2 млрд. лв. 

Разискванията бяха отрити от министъра на финансите Владислав Горанов, който изчете рамката на бюджета и аргументира първия от много години насам проект, в който не са заложени нито дефицити, нито излишъци. 

"Принципът - колкото изкарваш, толкова и да харчиш е консервативен и предлагам да бъде запазен и след 2020 година". 

Очаквано против се изказа лидерът на социалистите - Корнелия Нинова, която подчерта, че бюджетът представен от Горанов няма да реши нито един от големите проблеми в страната: демографската криза, здравеопазването, доходи и бедност. По думите й въпреки привидното увеличение на парите за образование, това не значело реформа.

"Парите продължават да следват ученика. Колкото и пари да наливате в системата, този принцип означава, че малките училища в малките населени места, ще продължат да бъдат закривани, просто защото там няма ученици".

По думите й правителството не прави нищо за развитие на нови пазари и затова няма сериозен ръст на БВП.

"От 2009 г. до 2017 г. капиталовите разходи са разписани да бъдат общо 48 млрд. лв. А изпълнени са само 38 млрд. лв. Ако тези 10 млрд. лв. бяха инвестирани в момента, БВП щеше да е с 30 млрд. повече и да достига към 2017 г. 131 млрд. лв. На глава от населението това означава 7 000 евро."

Нинова обеща, че БСП ще внесе свое предложение за бюджет - "бюджет на развитието срещу бюджета на застоя на ГЕРБ".

Срещу липсата на реформи в бюджета се обявиха и от ДПС в лицето на Йордан Цонев. Той подчерта, че добрите икономически показатели на страната трябва да бъдат използвани сега и да бъдат проведени реформи, вместо да се чакат по-лошите времена, когато "ще имаме съвсем други проблеми". 

"С този бюджет няма как да искаме по-голям растеж от тези 3%, които сте заложили. Просто няма как да стане".

И двете опозиционни сили се обединиха около мнението, че трябват повече капиталови разходи, но без реформите в ефективността на разходване на публичния ресурс, наливането на пари ще бъде по-скоро минус. 

Йордан Цонев поиска за пореден път и намаляването на ДДС на някои продукти, като това според него е нещо нормално и се прави в по-голямата част от европейските страни. 

"По-малко ДДС върху храни и някои стоки може да бъде използвано като лост. ЕС го превърна в икономически стимули и това е много лесно да се направи. Как така Германия си позволява 5% ставка на храните, а ние не можем да си го позволим".

Особено настоялен в коментара си за недостатъчните правителствени разходи беше червеният депутат и бивш зам. министър на финансите Румен Гечев.

"В България правителствените разходи са 37% от общия приход. Във Франция са 56%, в Белгия - 52%, в Италия - 49%. По-ниски от нас са тези само в държави като Уганда, Таджикистан, Замбия, Руанда. Вие накъде водите нашата страна - към Франция и Италия или към Уганда и Руанда?"

Думите му обаче предивзикаха гнева на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова и на министъра на финансите Владислав Горанов. 

"Вашето изказване, господин Гечев, показва фундаменталната разлика, която ние и вие имаме за бъдещето. Вашето предложение означава увеличаване на данъците, второ - дефицит, който ние години наред се опитваме да топим и който се финансира с дългове. Това, уважаеми колеги, означава изземване на ресурс от гражданите и разпределението им от чиновниците, които ще определят кой колко да получи", каза Стоянова. 

Горанов пък напомни, че преразпределителната роля на държавата е прието да бъде под средноевропейската още от времето на тройната коалиция с участието именно на БСП. 

"Ако разпределителната роля на държавата нарасне, то това означава нарастване на данъчната тежест с десетки проценти. Пример - ако искаме с 10% повече държава, то това значи 40% ДДС. А вие искате намаляването му. 

Припомняме, че вчера на първо четене минаха и двата т.нар. "малки бюджета" - този на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване. Предстоят внасянията на допълнителни предложения и окончателното приемане на бюджетната рамка на второ четене.