"Анонсираното достигане на средна заплата през 2021 година в порядъка между 1400-1500 лева е постижимо и възможно".

Това е заявил днес финансовият министър Владислав Горанов по време на редовната тристранна среща между властта и социалните партньори, в която е обсъден проекта за новия бюджет на страната за 2020 година. 

Министърът отново е потвърджил ангажимента на новия бюджет да отдели повече средства за образование и здравеопазване. Както Клуб Z вече писа проектът предвижда увеличение на заплатите на учителите, като за него ще бъдат отпуснати допълнителни 360 млн. лв. Парите, както всяка година, се увеличават и в сектор здравеопазване - този път с почти 500 млн. лв. Целта на поредното увеличение е да се осигури финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, с цел подобряване здравето на населението

"Има достатъчно буфери в този бюджет, изпълним, и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата", допълнил е Горанов, цитиран от БНР.

Министърът коментира и сроковете за присъединяване на България към т.нар. чакалня на еврозоната - ERM II. По думите му това може да се очаква около... неговия рожден ден догодина. 

"Според нас е реалистично през април следващата година да предприемем нови действия. Очакваме да установим близко сътрудничество с ЕЦБ за членство в Банковия съюз. Ако всичко в процеса по присъединяване към Еврозоната се случва, както е в главите на хората, които сме замесени в процеса, до рождения ми ден ще сме приключили".

Очаквано възражения срещу проектобюджета дойдоха от страна на работодателите, които възразяват срещу поредното увеличение на   на минималната работна заплата, против са и заложеното увеличение на заплатите в бюджетната сфера. Припомняме, че финансовото министерство е заложило нов праг на МРБ от 610 лв. и 10 процентно увеличение на всички заплати на чиновниците. 

"Не можем да го подкрепим, от години предлагаме да се договаря между работодатели и синдикати по икономически дейности, има известен напредък в диалога и се надявам следващата година да договорим такива заплати", е посочил изпълнителният председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Мнението на КРИБ е, че повишаване на заплатите на чиновниците може да стане през оптимизиране на персонала, а не през допълнително наливане на средства от бюджета. 

Всички работодателски организации отново поискаха и отпадане на Минималните осигурителни доходи. По отношение на увеличението на минималния осигурителни доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 400 на 610 лева, Велев смята, че на две стъпки е по-разумно да се направи, като за 2020 година би могъл да стане 525 лева. Според него при тази ситуация на сектора заложеното е много рязък скок, посочва БТА.

Въпреки това бизнесът по принцип подкрепя бюджета, като вижда повече плючсове, отколкото минуси. 

"2020 година е година без избори, важно е тя да се използва, за да се проведат отлагани с десетилетия реформи, за които обществото вече е узряло", казал Велев.

Очаквана беше и реакцията на синдикатите. От КНСБ продължават да искат премахването на данъка върху минималната работна заплата, както и генерална смяна на данъчния модел. Според тях сегашният т.нар. "плосък данък" е нечестен и трябва да се върви към прогресивно данъчно облагане. 

Критика към идеите на МФ се чу по-рано днес и от другата работодателска организация - БСК. От там смятат, че новият бюджет може да се характеризира с липса на каквито и да било реформи. В БСК също не са съгласни с административното повишение на заплатите, но не по принцип, а защото не са обвързани с очаквания реален ръст на БВП, който ще бъде около 3,3%. Освен това те смятат, че нарастването на заплатите на чиновниците ще доведе до поредното изостряне на дефицита на работна сила при частните компании. 

Те препоръчват тези средства да се пренасочат към областното и общинско здравеопазване, към хронично недофинансираните държавни органи и така да се ограничи изтичането на ценни кадри. 

По отношение на предвиденото увеличение на пенсиите, от БСК казват, че то е нужно, но и че страната е длъжна да предприеме действия към адекватна пенсионна реформа.