"За проруското енергийно лоби проектът "Южен поток" се превърна в нещо като Санстефанска България за националистите - една несбъдната мечта, но и ориентир за бъдещи действия. В този смисъл е нормално те да защитават и другите руски енергийни проекти като т.нар. Балкански поток".

Това каза днес д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество на кръгла маса по темата за диверсификацията на газовите доставки в България. Конференцията беше организирана на Европейския институт за политика, т.нар. Граждански съвет и от фондация "Конрад Аденауер".

Основната тема на срещата бяха за възможностите за развитието на българския газов пазар, за бъдещето на проектите "Балкански поток", междусистемната връзка между България и Гърция, както и на проекта за изграждането на газов хъб на територията на страната. 

"Така или иначе зависимостта от вноса на енергийни суровини е предизвикателство за ЕС, а оттам проблем и за България. Следователно целта на българското правителство е да намали зависимостта на страната при доставките на газ", заяви в своето откриване Торнстен Гайслер, ръководител на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в България. 

Той акцентира върху това, че съществуват огромни разлики между отделните държави-членки на ЕС, по отношение на степента на зависимост на всяка страна от вноса на енергийни суровини.

"Не е учудващо, че Малта например внася 100 % от енергийните суровини, необходими за покриване на енергийните ѝ нужди. Германия, която също е силно зависима от внос, внася над 63 % от енергията, необходима за покриване на нуждите на икономиката и населението на страната. Подобно е равнището на енергийната зависимост на Гърция. България е в малко по-добро положение с равнище на обща зависимост от 40 %, но по отношение на суровия петрол и природния газ този показател е почти 100 %. А най-големият доставчик на енергийни суровини за страната е Русия", обясни Гайслер. 

Двама от основните организатори на кръглата маса - д-р Димитър Бечев и д-р Пламен Димитров, пък представиха презентация на тема "Между Моксва и Брюксел: България на газовата карта на Европа". В нея основно място заеха перспективите за диверсификация на газовите доставки в страната, особено с възможностите за внасяне на втечнен природен газ. 

Двамата акцентираха върху все още неслучващата се диверсификация, въпреки заявките на властта, че с енергийните си проекти върви по този път. Д-р Димитров заяви, че възможностите за замяна на руския газ с по-евтин втечнен природен газ от Гърция засега са силно ограничени. Въпреки това е реалистично да се очаква, че от средата на 2021 г. в България да започне да постъпва по 1 млрд. куб. м годишно газ от Азербайджан.

Тогава за период от около година и половина „Булгаргаз“ може да се окаже със сериозен излишък на газ и това да го принуди да прекрати напълно вноса от терминалите за ВПГ в съседните страни. Пълният отказ от дългосрочен договор за доставки от „Газпром“ обаче също носи рискове, защото след време пазарната конюнктура може да се обърне и руският газ отново да стане по-евтин от втечнения.

"В краткосрочен и средносрочен план възможностите за разнообразяване на доставките за България са свързани освен с вече споменатите азербайджански газ и ВПГ от Гърция, и с терминалите за втечнен газ в Турция. Най-близкият до българската територия такъв терминал се намира на Мраморно море в Източна Тракия. Дори и без изграждането на отделен интерконектор Турция-България, няма техническа пречка турски ВПГ да стигне до България по тръбопровода, за който се предвижда да бъде продължение на „Турски поток“ на българска територия", заяви Димитров. 

Балкански поток - ползи и разходи

Голяма част от презентацията беше обърната към изясняване на баланса между ползите и разходите по т.нар. от българското правителство "Балкански поток" - нашата част от трасето на "Турски поток".

Припомняме, че само преди месец, след недотам прозрачна процедура и няколко съдебни спънки, бяха подписани договорите за изграждането на тръбопровода, според които газ по трасето трябва да потече в началото на 2020 година. Малко по-късно енергийният министър Теменужка Петкова отложи този срок до средата на следващата година. 

Експертите обясниха, че "Балкански поток" има две съществени разлики с проваления вече "Южен поток". Първо, става дума за пренос на много по-малък обем руски газ – 3-4 пъти под капацитета, който някога бе заложен за „Южен поток“. И второ – „Балкански поток“ ще бъде изцяло собственост на „Булгартрансгаз“, докато „Газпром“ притежаваше дял от 50% в българския участък на „Южен поток“. Така при новото съоръжение се постига изискваното от законодателството на ЕС разделяне между собствеността върху тръбопровода и върху пренасяния по него газ.

Финансовите разчети на българското правителство са, че за период от 20 години печалбата от „Балкански поток“ ще бъде по-голяма от гарантирания приход от 1,4 млрд. лв., който би дошъл от съществуващия договор за пренос на руския газ от Румъния през България за Турция. Това би трябвало да се постигне заради по-дългия маршрут на транзита и по-дългия срок, в който ще бъдат реализирани приходи. 

Изчисленията обаче показват, че общият приход от преноса на газ по „Балкански поток” за 20 години ще бъде 6,81 млрд. лв., а разходите – 6,17 млрд. лв. с ДДС като 3,54 млрд. от тях са за строежа на тръбопровода и компресорните станции плюс лихвите по кредита, а 2,63 млрд. лв. са експлоатационните разходи на съоръжението за този период. Така печалбата от новия газопровод излиза само 640 млн. лв. или по-малко от това, което България ще загуби заради разтрогването на сегашния договор с „Газпром” за транзит по Трансбалканския газопровод.

Рентабилността на проекта е застрашена и от възможността сериозна част от неговия капацитет да остане неизползвана. Макар че българското правителство представя това съоръжение за част от несъществуващия газов хъб „Балкан”, очевидно е, че става дума за транзитен газопровод, който попада под дефиницята на ЕС „голяма енергийна инфраструктура”. Следователно режимът за ползването му подлежи на контрол от страна на Еврокомисията. Най-вероятно тя няма да разреши 90% от капацитета на съоръжението да бъдат използвани само за пренос на руския газ, идващ от „Турски поток”.

Препоръки

В своето заключение експертите направиха няколко препоръки към българското правителство, които би трябвало да помогнат за диверсифицирането на доставките на природен газ и да направят страната ни по-малко уязвима от руските геополитически интереси. 

На първо място - България трябва да се стреми към разбиване на монопола на "Газпром". След това е нужно максимално бързо изграждане на газовия интерконектор Гърция -България, който създаде първата реална възможност за физически внос на неруски газ.

Освен това е добре България за започне агресивни покупки на втечнен газ от терминалите в Гърция и Турция. Нужна е и замяна изтичащия през 2022 г. дългосрочен договор с „Газпром” с нов, в който клаузата „вземай или плащай” да покрива не повече от 40-50% от договорените обеми. Така „Газпром” ще бъде стимулиран да играе на спот пазара в България, както вече прави в Западна Европа.

Следващата препоръка е България да се стреми към програми за насърчаване на битовата газификация, които могат да повишат потреблението на газ и да имат благоприятен екологичен и икономически ефект. Накрая - търсене на възможности за транзитиране на азербайджански или втечнен газ по Трансбалканския газопровод в реверсен режим за Молдова и Украйна.