Еврофинансирането на участъка в Кресненското дефиле от изграждането на магистрала "Струма" може да бъде загубено. Това става ясно от отговор на Европейската комисия на апликационна форма за финансиране, изпратена от България това лято. 

"Комисията смята, че на база представената информация, исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в документа, с който Клуб Z разполага. (Пълният текст на писмото в оригинал е в края на материала)

Страната ни е кандидатствала за финансиране от близо 270 млн. евро, които няма да покрият цената на целия проект, но биха били достатъчни за изграждането на поне 2/3 от него. 

Отговорът от Комисията е изпратен на 15 октомври или близо два месеца след подаването на апликационната форма. Адресиран е до Галина Василева, Ръководител на Управляващия орган на ОП "Транспорт". Накратко - Брюксел смята, че проектът, който е представила страната ни, нарушава редица европейски директиви за вредите на околната среда в Кресненското дефиле, не обяснява финансовите планове и са заложени нелогични срокове на изпълнение.

"България не е успяла да осъществи целите и мерките за опазване на всички обекти, определени съгласно директивата за Местообитанията, като по този начин е нарушила същата директива.

Отсъствието на необходимата оценка за опазване средата, създава възможности за грешни изводи и представянето на проекта в по-благоприяти обстоятелства, отколкото би трябвало", пишат от Комисията.

Страната ни не се е съобразила и с изискванията на Натура 2000 за опазване опазване на биоразнообразието в региона. Освен това България е представила непълни и нелогични срокове за изпълнението на участъка. Агенция "Пътна инфраструктура" не е предвидила разбивка за напредъка по години, а само е посочила, че ще изпълни 41% от проекта до 2023 г. Така зададените параметри обаче не дават възможност на Комисията да проследи етапите на изпълнение. Освен това АПИ не е предвидила ситуации, които могат да забавят проекта, докато от Комисията смятат, че такива са напълно реалистични. 

Според Комисията трасето, което България е заявила преди години и което е одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС), не е същото като това, за което страна ни иска да получи европейско финансиране. Напротив - одобреното трасе има съвсем различен брой съоръжения, допълнителни инфраструктурни архитектури като виадукти, тунели и отбивки. 

Проблем е и използването на вече съществуващия път в Кресненското дефиле (Е-79), който според плановете на правителството ще се използва като едната част на магистралата. Според Комисията този път представлява опасност за пътниците и перспективите за околната среда. Брюксел изисква незабавно представяне на мерки за запазване на биоразнообразието там. Отново.

Апликационната форма, изпратена от АПИ, има и проблем с финансирането на проекта. Исканите 270 млн. евро за проекта надвишават с близо 40 млн. евро максимално допустимата стойност на европейско съфинансиране, която е определена от малко под 230 млн. евро. 

В писмото е изрично посочено, че ако страната ни не отговори на забележките и допълнителните питания, Еврокомисията може да откаже европейското съфинансиране. 

Екопроблемите на "Струма"

Както Клуб Z писа, в свое писмо до природозащитната коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" от края на септември еврокомисарят по околната среда Кармену Вела посочва, че пътят и сега представлява "най-същественият натиск за зоните Натура 2000" и трябва да се вземат спешни мерки за всякакво бъдещо увреждане на местообитанията по трасето.

"Безспорно е, че пътят Е-79 представлява най-същественият натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните.

В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове", посочва Вела.

В документа се припомняха и неколкократните призиви на Европейската комисия към България да предприеме необходимите мерки за запазване на местообитанията, както и незабавно да предприеме смекчаващи мерки, свързани с ограничаване на скоростта, намаляване на шума и др.

Писмото идва в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации за нарушаване на Директивата за местообитанията (член 6(2)), подадена още през 2017 г., и допълнена на 1 август 2019 г.), която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя и алармира, че настоящият път Е-79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна "тапа" и вече е унищожил съществена част от защитените видове - прилепите са намалели с 92%, защитените костенурки и змии - с 60%, а някои гръбначни дори може изцяло да са изчезнали от региона.

Да преброим влечугите

Дали в отговор на критиките и напомнянията на ЕК, или поради друга причина, от АПИ обявиха в края на миналата седмица обществена поръчка с предмет "Провеждане на мониторинг върху популациите на два вида сухоземни костенурки и два вида змии в участъка на първокласен международен път Е-79 (I-1), преминаващ през Кресненския пролом".

Според документацията за търга ще се броят четири вида влечуги, както и "тяхната смъртност вследствие на автомобилния трафик" и "наличието на фрагментация на популациите". Сред изискванията е проучването да се извърши по линия на цялото трасе, без да има произволно избрани участъци, върху които да се фокусира. Ще се провежда условно в три периода – пролетен, летен и есенен, което означава, че ще стартира догодина и трябва да приключи по това време - през 2020-а. Има изискване и за поне едно теренно посещение седмично.

"За всеки индивид жертва на автомобилен трафик, задължително ще се регистрира вид, както и GPS координати, посоката на придвижване на животното, отстоянието от банкета" и др., искат още от пътната агенция. 

За целите на броенето АПИ е готова да заплати 240 000 лева без ДДС.

"Ще построите ли тази магистрала в този век?"

Припомняме, че през юли по време на заседание на Комитета по наблюдение на оперативната програма "Транспорт" за периода 2014-2020 г., представителят на Европейската комисия Аурелио Сесилия, попита :

"Възниква въпросът: дали АМ "Струма" ще бъде завършена през този век?"

Причината за въпроса беше, че България продължава да се бави с изпълнението и след като стана ясно, че изпускаме да я построим през програмния период 2014-2020 г., то има сериозна възможност да пропуснем и следващия. 

Сагата с близо 70-километровото трасе през Кресненското дефиле продължава вече много години, като първоначалният план предвиждаше то да бъде готово още през предния програмен период от 2007-2013 г. Това така и не се случи, а правителството обвини за това еколозите, които постоянно спирали проекта. 

Така изграждането на участъка премина за новия програмен период и единственото място от магистралата, по което въобще не се строи. Към момента вече са отворени предложенията за обществените поръчки за строителството на двата лота от Кресненското дефиле. Прогнозният период за края на строителството е през 2023 г.

Според АПИ подборът на изпълнителите е трябвало да приключи до септември тази година, но вече е ясно, че този срок не е спазен. Повече от година след старта на търговете за строители все още не са отворени дори ценовите предложения.