Днес Китай празнува. Цялата страна е на крак за честванията на 70 годишнината от създаването на Китайската народна република, социалистическият тигър на световната сцена. Огромен военен парад показа най-новите достижения на местната военна индустрия и технологичен сектор. В чест на датата на злополучния площад "Тянанмън" бяха изстреляни 70 топовни залпа. Властта подари 620 000 телевизора на бедното население, за да следи тържествата. 

"Нищо не може да разклати основите на нашата велика нация. Нищо не може да попречи на нацията и на китайския народ да вървят напред", каза президентът Си Цзинпин на същото място, където на 1 октомври 1949 г. китайският комунистически лидер Мао Цзедун обявява създаването на Китайската народна република. 

Днес Китай е втората най-голяма икономика в света, първият най-голям износител и вторият най-голям вносител на стоки. Т.нар. "държавен капитализъм" издърпа страната от шокиращата бедност и я направи един от трите най-влиятелни играча в геополитиката. Толкова много "най" неминуемо повдигат въпросите "Как?" и "Накъде сега?"

Мао, Дън и младите икономисти

Светът смята, че познава историята на китайската експанзия, но всъщност никога не успя да вникне в истинските причини за "чудото". Общо взето, популярната приказка гласи, че преди смъртта на Мао Цзедун, върховният лидер и баща на нацията, китайската икономика е пред колапс. Безработицата е фрапираща, заплащането потресаващо, населението е гладно и болно, а нивата на образованост са съизмерими с тези в най-изостаналите африкански републики. Дън Сяопин поема властта и изрича бесмъртната реплика:" Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки".

На преден план излиза младо поколение икономисти, които трябва да измислят как страната да продължи напред. "Социализъм с китайски характеристики", измислят те. Всичко започва с деколективизацията на селското стопанство, отварянето на страната към чуждестранни инвестиции и позволяването на частни предприемачи да работят. Следва втори етап - приватизация на голяма част от държавната индустрия и премахването на контрола върху цените. В резултат частният сектор нараства забележително, цялата икономика започва да бележи безпрецентни растежи.

Огромната човешка сила на Китай започва да бълва евтина продукция, която залива останалия свят. Европа и САЩ не спират да купуват, Китай не спира да расте. Междувременно хватката на правителството върху всички сфери на обществения живот, с малки колебания, никога не е отпускана. Китайската народна република облече силата на свободните пазари и капитализма в дрехите на социализма. 

Наистина ли това е социализъм?

По време на последния икономически форум от 2018 година, един документ мина покрай ушите на повечето медии и анализатори, но показва със страшна сила коя е истинската причина за невероятния възход на Китай, особено през последните години. Частният сектор в страната се е възстановил с изключителни темпове от световната икономическа криза от 2008 г. и в момента играе ролята на основен двигател за икономическия растеж. 

Експертите често използват следната комбинация от числа, за да покажат истинската мощ на частните предприемачи: 60/70/80/90.

60% от БВП на Китай се генерира от частния сектор. Той е отговорен за 70% от иновациите, за 80% от градската заетост и осигурява 90% от новите работни места. Средните изчисления показват - почти 2/3 от гигантския износ на страната се дължи именно на частната инициатива. 

"Тези числа трябва да накарат всеки, който цитира икономическото чудо на Китай като доказателство за превъзходството на "държавния капитализъм", пише за "Форбс" Райнер Цителман. 

Капитализмът се основава на два големи стълба - свободен пазар и частна инициатива. Капитализмът е несъвместим с държавна икономика, в която компаниите са държавна собственост и органите за планиране определят какво се произвежда. Следователно няма такова нещо като "държавен капитализъм", твърди още икономистът.

Колкото и китайските лидери да продължават да твърдят, че републиката им е комунистическа, тя остава такава само що се отнася до репресиите, липсата на свобода на словото, правото на изразяване и отскоро - ограничаването на личния живот. Икономиката на страната обаче е ясно ориентирана. Китай се възползва от изградения път на западните държави, които измислиха, надградиха и опитомиха свободния пазар. Поднебесната империя просто се възползва от това. 

"Това, че Китай е далече по-бърз, не означава, че неговите институции са по-добри", казва Джан Вейинг, експерт по развитие на китайската икономика. 

По думите му причината за икономическия успех на Китай не се крие във факта, че това е планова икономика, а точно обратното. 

"При Мао, когато в Китай почти няма частни предприятия и държавната, планирана икономика надделява, 88% от китайското население живее в крайна бедност".

В този смисъл, тълкуването, предлагано от социалистическите политици, включително от лидера на Британската лейбъристка партия Джеръми Корбин, е абсурдно. Той твърди, че историята на икономическия възход на Китай демонстрира превъзходството на социализма над капитализма. Всъщност излиза, че е точно обратното. Спокойно можем да разделим новата история на страната на две фази: тоталната катастрофа по времето на Мао и тази след него - с реформите, пазарната икономика и свободния пазар. 

Никой не разбира причините за успеха на Китай

Привържениците на китайския начин винаги са били много, особено в твърде левите кръгове на обществата на Европа и САЩ. Много от десните пък виждат в системата на Народната република заплаха за демокрацията. В основата си обаче и двете гледни точни са неправилно тълкуване на движещите сили на китайското икономическо чудо.

Истината е, че Поднебесната империя работи много отдавна с капиталистическите инструменти, подкрепени от огромната работна сила на страната и смазващото работно време за хората. Единствената социалистическа страна на китайската икономика отнема човешкото достойство на работещите в нея. Иначе Китай е просто поредната страна, която откри бисерите на свободната търговия. 

Бъдещето

Засега всички предвещават продължаване на безветрените времена за Китай, въпреки тежката търговска война, която страната води с другия световен икономически хегемон - САЩ. Насрочените преговори за 10 октомври във Вашингтон дават светлина в тунела и повечето анализатори смятат, че Си и Тръмп ще успеят да сключат сделка.

[[nid:88363]]

С това обаче проблемите пред бъдещето на Китай не спират. Властите не мога да продължават да крият вечно репресивния апарат на държавата срещу всички инакомислещи. Един от най-важните центрове на китайската икономика - Хонгконг "гори" от протести вече няколко месеца и хората там като че ли не смятат да спират. Международните гласове срещу експанзивния план "Един пояс, един път", който страната използва за да прокарва политическо влияние чрез икономически инжекции в трети държави, са все повече. Технилогичната революция неминуемо носи след себе си "риска" от освобождаването на младите китайци от "информационните белезници", които властите са им поставили. И ако засега никой не се противопоставя на страната за огромното замърсяване, което нейните индустриални центрове произвеждат, то това време идва. А зелените политики струват пари. Много пари. 

"Made in China 2025"- така Си Цзинпин нарича своя план magnum opus - превръщането на Народната република в лидер на световния пазар в десет важни индустрии до 2049 година - стогодишнината от революцията. Предизвикателствата обаче са твърде много. А диктатурите имат навика да се сриват, когато най-малко го очакваме. 

Междувременно светът трябва да е наясно - комунистически Китай днес е най-доброто доказателство за силата на капитализма.