Анатомия на медицинската етика

Когато по време на сложна операция Сюзън Макинън – хирург и професор от университета „Вашингтон” в Сейнт Луис, трябва да изясни местоположението на определен нерв, тя отваря анатомичен атлас, издаден още в средата на миналия век. Благодарение на ръчно рисувани много подробни илюстрации Макинън бързо намира отговора на въпроса си и операцията е успешна. Защо обаче това представлява етичен проблем, разказва текстът на Кайли Бейкер, кореспондент на Би Би Си.

Този атлас е добре известен на хирурзите от различни страни и според много от тях до ден днешен той остава най-подробен и точен. Но всеки път, когато някой лекар отвори книгата, той трябва да решава етичен въпрос, не по-малко труден от самата операция: редно ли е да се използва книга, създадена от нацистки учени в нацистка Германия?

Авторът на атласа – Едуард Пернкопф, професор по анатомия и ректор на Виенския университет – е бил нацист, както и четиримата му помощници илюстратори – Ерих Лепиер, Лудвиг Шрот, Карл Ендтресер и Франц Батке. За рисунките си те са използвали телата на жертви на нацисткия режим. Най-малко половината от 800-те илюстрации в атласа са рисувани при аутопсии на затворници, загинали от ръцете на нацистите.

Кожата, мускулите, връзките, нервите, органите и костите са изобразени много детайлно и правдоподобно. Илюстрациите не са за чувствителни хора. Пернкопф е искал от художниците всичко да изглежда възможно най-реалистично. Единственото малко отклонение са по-ярките контрастни цветове, но това има важен практически смисъл – така читателите се ориентират по-лесно.

Първите два тома излизат през 1937-а и 1941 г., а третият и четвъртият – след войната. Въпреки безспорните му качества анатомичният атлас вече не се преиздава и може да бъде открит само при букинисти, като цените варират от няколко десетки до няколко хиляди долара. Много хирурзи са готови да ги дадат, но заради „тъмния” произход на атласа малцина си позволяват да държат книгата открито на бюрата си.

Свързаният с използването му сложен етичен въпрос все още не е решен и създава трудности в работата на учени и лекари. Сюзан Макинън признава, че историята на създаването на книгата, разбира се, е смущаваща, но отказът от използването на атласа понякога противоречи на медицинската етика: от него може да зависи резултатът от операцията.

Едуард Пернкопф, който е работил над книгата в продължение на 20 години, изглежда не си е задавал етични въпроси. Той е бил ревностен националсоциалист, ходел е на работа в нацистка униформа, а когато е назначен за декан на медицинския факултет на Виенския университет, уволнява всички евреи, в това число и трима носители на нобелови награди.

През 1939 г. в Германия е приет закон, според който телата на всички екзекутирани затворници се предоставят за научни изследвания и за обучение на студенти. Според Сабине Хилдебранд от Медицинското училище в Харвард поне половината от всичките 800 илюстрации в атласа са направени по време на аутопсии на жертвите на нацистите. Сред тях са гейове, лесбийки, цигани, политически противници, евреи.

В първия том, публикуван през 1937 г., подписите на двама илюстратори – Ерих Липие и Карл Ендресер, включват нацистки символи – свастика и емблемата на СС. Дори в двутомното английско издание от 1964 г. оригиналните подписи на илюстраторите с нацистки символи са запазени, а в по-късните издания са ретуширани.

Хиляди копия на атласа са продадени по целия свят, книгата е преведена на пет езика. В предговора и въведението се говори за изключителния реализъм на илюстрациите, които могат да бъдат наречени произведения на изкуството, но няма и дума за това как са създадени те. Едва през 90-те години учени и студенти по медицина започват да се замислят за хората, чиито тела са използвани при работата над книгата. След като през 1994 г. бруталната истина става известна, атласът престава да бъде преиздаван. Според Кралския хирургически колеж той вече не се използва в учебните и медицинските заведения във Великобритания, въпреки че няколко копия от многотомника се съхраняват в университетски библиотеки.

Проучване, проведено от списание Neurosurgery сред хирурзи, показва, че 59% от лекарите, специалисти по периферна нервна хирургия, знаят за съществуването на атласа, а 13% от анкетираните продължават да го използват на работа. 69% от анкетираните са заявили, че не виждат нищо укоримо при използването на атласа, 15% признават, че след като са научили за произхода на илюстрациите, се съмняват в допустимостта на използването на тази книга. 17% не могат да решат за себе си този сложен етичен въпрос.

Според Сюзан Макинън по отношение на детайлността и точността на описанието на структурата на човешкото тяло досега няма друго издание, което може да се сравни с труда на Пернкопф и илюстраторите, работили с него. Според нея целият медицински персонал, участващ в операциите, е запознат с кървавата история на книгата. Когато разбрала как е създаден атласът, тя започнала да го съхранява в сейф в кабинета си.

През миналата година специалистът по медицинска етика Джоузеф Полак и психиатърът Майкъл Гродин – специалист по история на медицината, подготвиха (основан на еврейската медицинска етика) отговор на въпроса дали е етично да се използва атласът. Според Полак и Гродин еврейската медицинска етика позволява използването на илюстрациите, ако това ще помогне за спасяването на човешки живот. Но те смятат, че тези, които използват атласа, трябва да знаят неговата история. По този начин лекарите и техните пациенти също ще могат да почетат паметта на жертвите на нацистите.

В своя отговор Полак и Гродин цитират пример от опита в работата с атласа на Сюзан Макинън:

„По време на сложна операция тя не успявала да намери един нерв, въпреки че е сред от най-добрите специалисти в своята област. Пациентът вече бил готов за ампутация на крака, когато тя помолила да донесат атласа на Пернкопф и след няколко минути намерила нерва – разказва пред Би Би Си Джоузеф Полак. – Сюзан ме попита като специалист по етика за тази ситуация. Казах й, че ако книгата на Пернкопф ще помогне лечението на пациента, тогава няма съмнение, че атласът може да бъде използван.”

Джонатан Айвс, специалист по биоетика в университета в Бристол, казва, че атласът е изненадващо подробен, но ужасяващите обстоятелства при създаването му повдигат въпроси за използването му.

„Ако го използваме и получим някаква полза, ние неволно ставаме съучастници в този ужас. Но – от друга страна – ако никой не използва атласа, той ще бъде забравен и няма да ни напомня за случилото се”, казва Айвс.

"Площад Славейков"