СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Естонски разузнавач е отвлечен в Москва, литовски рибарски кораб е задържан от Русия. Случайност? Правителствата на прибалтийските държави изобщо не го вярват.

Напрегнатата обстановка около Прибалтика и Русия  описва кореспондентът на  “Зюддойче цайтунг” във Варшава Клаус Брил.
Имало случайности, на които не ти се иска да вярваш. Преди всичко тогава не, когато идело реч за отношението на Русия спрямо нейните съседки.

“В началото на септември естонски разузнавач беше отвлечен на границата от руски агенти и то точно в деня на провеждането на срещата на върха на НАТО в Уелс. Ден по-рано US президентът Барак Обама говори в Талин”, обяснава авторът защо не вярва на случайности.

Миналия петък пък залавянето на литовски рибарски кораб от руската гранична охрана “съвпаднало” със съвещание на висшето натовско военно ръководство във Вилнюс.

“Това не може да е случайност. Такива демонстрации на сила действително са обезпокоителни”, цитиран е литовският политолог Нериюс Малиукявичюс.

Бившият шеф на литовската контраразведка VSD Мечис Лауринкус дори бил на мнение, че Русия е обявила нов вид война на съседките си: “Посланието е, че тази война не се води с бронетранспортьори, танкове и бойни самолети, това е война на спецслужбите.”

Подобна теза била правдоподобна. Поне при случая с естонеца Естон Кохвер, който от 4 септември попаднал в мрежата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). По данни на естонското правителство офицерът от полицията за сигурност, в чиито прерогативи са контрашпионажът и борбата с корупцията, се намирал на граничния пропускателен пункт Лухамаа и то на естонска територия. Непознати лица нахлули от руска страна, нахвърлили се върху офицера и го отвлекли на руска територия. При похищението е била взривена димна граната, за да се заглуши радиовръзката.

Отвлеченият офицер Естон Кохвер (в дясно) с естонския президент Тоомас Илвес.

Същата вечер от ФСБ съобщили, че офицерът Естон Кохвер е бил задържан на руска територия, у него били намерени огнестрелно оръжие, 5000 евро, записващи устройства и други предмети с шпионско предназначение. Това обаче естонската страна отрича. Външният министър Урмас Пает нарече случая “тревожен инцидент”, литовският му колега Линас Линкевичюс заговори за “арогантна провокация”.

Седмица по-късно външните министри на прибалтийските страни настояха за освобождаването на Кохвер и окачествиха задържането му като нарушение на международното право.

Нищо обаче не помогна.

“Естон Кохвер се намира в московски арест, съд потвърди задържането му. Според руските медии срещу него предстои съдебен процес по обвинение в шпионаж, притежаване на оръжие и нарушаване на границата”, твърди Брил.

Досега естонският консул в Москва го е посетил на два пъти в килията. Кохер отказвал да приеме услугите на двама руски адвокати, наети от правителството в родината му, нямал им доверие. Така ще трябва да му се назначи служебен защитник.

Друг проблем е задържаният литовски рибарски кораб “Морски вълк”. По данни на правителство миналия петък той се е намирал в международни води в Баренцово море. Бил е принуден от руски морски патрул да навлезе в пристанището на Мурманск. На борда се намирали капитанът и 27 души екипаж, трима от които италиански граждани. Според руската страна в кораба са били открити 15 тона морски раци, уловени в руски териториални води. В понеделник от литовското Министерство на земеделието обявиха, че рибарският кораб “Морски вълк” не е навлизал в руски териториални води. Това ясно можело да се види на сателитни снимки.

“Отново, както и при кризата в Украйна, се сблъскваме с руски твърдения, които от ответната страна се окачествяват като дръзки лъжи. И за пореден път Прибалтика е загрижена от целенасочено всяване от страна на свръхмощния съсед на несигурност и дестабилизация. Или поне тогава, когато руският десен радикал Владимир Жириновски заявява по телевизията, че балтийските държави били джуджета, обречени, както и Полша, на залез. Те трябвало да бъдат заличени”, пише авторът на публикацията.

Припомнят се и страховете на Литва, Латвия и Естония от руски провокации по море, които можели да ескалират до завземане на тв предаватели и на водоеми за питейна вода.

Надеждата била в НАТО и в решението от Уелс да се сформира корпус за бързо реагиране. Това, че всички застрашени от евентуална руска инвазия държави трябва да завишат военните си разходи, било ясно като бял ден, заключава “Зюддойче цайтунг”.