Американският стартъп Catalog е успял да вкара всички 16 гигабайта текст на англоезичната Wikipedia в ДНК, съобщи CNet.

Както е известно, ДНК е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. През последните няколко години се експериментира активно с възможността да се запазва информация, използвайки четирите нуклеотида в ДНК подобно на битове. За това спомогна и възможността да се създава синтетична ДНК.

Вече съществуват няколко компании, които предлагат възможността да се съхраняват данни в ДНК - например паролата за портфейла от Биткоини на някого. Но до момента производството, записването и четенето от ДНК е скъп и бавен процес.

Catalog е постигнало вкарването на подобно огромно количество данни с нов вид пишещо устройство. То е с големината на около два хладилника и все още хаби много енергия и време, но технологията напредва.

Важно е да се знае, че синтетичната ДНК, ползвана за съхраняване на данни, не се различава като съдържание, но определено е по-къса.

Какви са предимствата на ДНК? Заема много по-малко място от механичната памет, химически стабилна е, способна е да запазва записаното в нея стотици хиляди години, и най-вече е подходяща за архивиране, тъй като едва ли някога ще излезе от употреба, както се случи с касетите, флопи дисковете и други методи за съхранение. Все пак е във всеки от нас.