По най-горещите световни политически въпроси двете сили САЩ и Русия изглежда са непримирими една спрямо друга. Въпреки това Русия се опитва при визита на американския външен министър Помпео за внасяне на нова динамика в двустранните отношения.

Това пише кореспондентът на швейцарския в. “Нойе Цюрхер цайтунг” в Москва Маркус Акерет в свой анализ, публикуван в реномирания всекидневник.

Русия погреба илюзиите си и черпи предпазлива надежда. В такава обстановка понастоящем Кремъл и външно министерство търсят възможности за подобряване на руско-американските отношения. Посещението във вторник на американския външен министър Майк Помпео в Сочи за среща с руския си колега Сергей Лавров и с президента Владимир Путин е своеобразен тест дали може да се разчита на дружелюбния телефонен разговор, проведен в началото на май между Путин и Доналд Тръмп. Това заяви заместникът на Лавров и отговарящ за Северна Америка Сергей Рябков. Оневиняването на Тръмп относно заговор с Русия за оказване на влияние на президентските избори в САЩ през 2016 г. доведе до нова динамика в разклатените взаимоотношения. Твърде съмнително е обаче, дали тази динамика има надмощие над противополжните позиции по всички актуални световнополитически въпроси – от Венецуела през Иран и Сирия до Северна Корея, Арктика и Украйна.

Изборът на Тръмп събуди големи надежди в Москва. Русия се поддаде на илюзията, че този политически неопитен президент би могъл да придаде ново качество на забоксувалите отношения с Москва. Вместо това те се сринаха до най-ниското равнище след края на студената война. Тръмп и Путин се срещнаха само два пъти за водене на обстойни разговори, а диалог между двамата външни министри така и не се състоя. Вместо това Путин и Лавров остро осъждаха американската външна политика. Лавров непрестанно ругаеше – САЩ следвали не правото, а наложени от тях произволни правила с цел всички да им се подчиняват. Руската държавна пропаганда използваше всяка възможност, за да внушава, че САЩ стояли зад всички злини по света.

Телефонният разговор между Тръмп и Путин в началото на май отново показа взаимно уважение, което поне във Вашингтон среща одобрение. Според руски наблюдатели Путин се доверява далеч повече на Тръмп, отколкото на обкръжението му. Но това доверие е отровено. Причината е усещането на Путин, че човекът срещу него е неопитен, лесно се поддава на манипулации и е обладан от мания за сключване на впечатляваща сделка. Не са взети обаче под внимание два решаващи елемента. Зависимостта на Тръмп от не винаги верен нему във всяко отношение апарат, както и противоречивостта на самия Тръмп, която е видна при отношенията с Русия. Зад волята за добри отношения с Путин стои намерението безкомпромисно да се наложат американските интереси, както и претенцията на САЩ да са световна сила.

Русия подцени последното. Навсякъде, където понастоящем при световни кризи се сблъскват интересите на Русия и Америка, нито една от двете държави не проявява готовност тихо да се оттегли и да признае позицията на другата. Москва има една цел – САЩ да приемат руската външна политика такава, каквато е, а в най-добрия случай да се стигне до поделяне на сферите на влияние.

По отношение на Венецуела Джон Болтън, съветникът на Тръмп по сигурност и президентският човек за осъществяване на контакти с Русия, обяви ново издание на доктрината “Монро”, по силата на която Латинска Америка е зона на влияние на САЩ и там Русия няма какво да търси. Това събуди недоволство в Москва. Същевременно Путин има сходен светоглед. Той дава за пример разделението на Европа през 1945 г., причислява и постсъветското пространство към руската зона на влияние. Европейците и американците непрестанно дават да се разбере, че мисленето по посока на зони на влияние е останало в миналото.

След разговора между Путин и Тръмп в Москва се заговори, че Путин е предложи един вид разменна сделка – отказ от по-нататъшна руска намеса във Венецуела срещу отказ на САЩ да подкрепя Украйна.

Но колкото и Тръмп да се стреми към разбирателство с Русия, толкова по-малко вярва, че Русия ще прояви разбиране към стремежа му да налага свои интереси в световен мащаб. Има и една пречка – вътрешнополитическата дискусия в САЩ: всичко, което има нещо общо с Русия, потенциално е токсично и опасно. Към това трябва да се прибави и още нещо. След 2017 г. Тръмп не е обвързан единствено със санкциите, наложени поради конкретни действия на Русия – Крим, Донбас, сваляне на малайзийския самолет, а и от закон. Става дума за налагане на санкции на врагове на Америка и заради техните действия. Нито Тръмп ще погази този закон, нито ръководството на Кремъл ще промени радикално външната си политика, за да му угоди.

В момента Венецуела, Иран, Сирия и Украйна са плацдарм на непримирими позиции. В Южна Америка Москва може само да провокира и посредством тънък иглен бод, като изпращането на малобройни военни, да демонстрира неотстъпчивост. Но тъй като иде реч за принципен въпрос – намеса във вътрешни работи и спомагателство при сваляне на власт, желанието за даване на заден ход е минимално и ако да, единствено при сделка и то без всякакви отстъпки.

В Иран и Русия е в капана на противоречия. Разширяването на иранското влияние в Близкия изток и още повече ядрената програма не са по вкуса на Кремъл. Същевременно обаче по подобие на режима в Сирия Техеран подсигурява руското влияние в региона. Съпротивата на Москва срещу яростната американска политика спрямо Иран се обяснява и с това, че Кремъл отхвърля външно влияние по смяна на режими и дори иска да я предотврати. Това важи и за Северна Корея.

Непримиримите позиции, които двамата външни министри в началото на разговорите във вторник в Сочи открито споменаха, не са пригодни за внасяне на конкретика относно среща на двамата президенти по време на форума на Г-20, който ще се проведе в края на юни в Осака. Но все още е възможно сближаване по една не толкова централна тема – по въпроса за контрола над въоръженията, на разоръжаването и стратегическия баланс.

Руснаците искат да избегнат положение, при което липсва договореност. През октомври м. г. те предложиха на Вашингтон сключване на споразумение за избягване на ядрени войни и гарантиране на стратегическата стабилност. Предложението стана жертва на отказаната среща между Тръмп и Путин в Буенос Айрес. Руското външно министерство не се е отказало от надеждата си за сближаване на позициите по този въпрос. Илюзия обаче ще остане желанието на САЩ Китай да се присъедини към едно ново споразумение за контрол над въоръженията.

Заглавието, подзаглавието и преводът са на Клуб Z.