Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се срещат с лидери от Западните Балкани в Берлин днес, за да обсъдят процеса на бъдещо разширяване на Европейския съюз в региона.

Централни теми се очаква да бъдат възстановяването на прекъснатия диалог между Сърбия и Косово и евентуалното начало на присъединителни преговори между ЕС и Албания и Северна Македония. Решения не се очакват. Меркел подчерта, че ЕС има институционален процес на разширяване, в който Берлин и Париж не възнамеряват да се месят.

Диалогът между Сърбия и Косово беше прекъснат миналия декември, след като тайни преговори между Белград и Прищина за евентуална размяна на територии станаха обект на ожесточени критики.

Външните министри на ЕС трябва да вземат решение за началната дата на преговорите на Албания и Северна Македония през юни. 28-те се съгласиха да преговарят със Скопие, след като то реши почти 30-годишния си спор за името на бившата югорепублика с Атина по време на Българското председателство на ЕС през май 2018 г. По настояване на Франция и Холандия обаче началото на преговорите беше отложено с една година.

Германия е категорично против размяната територии между Сърбия и Косово, бившата нейна провинция, която обяви независимост през 2008 г. Според Берлин такава размяна би отворила "кутията на Пандора" на Балканите, които са пълни с исторически териториални проблеми.

САЩ и дипломатическата служба на ЕС обаче допускат възможност за размяна на територии, която би позволила на Сърбия да признае Косово - нещо, което тя досега категорично отказва. Евентуалното признаване би дало силен тласък на преговорите й за членство в ЕС, които вече са в ход.

Сръбският президент, националистът Александър Вучич, е заявявал, че за да признае Косово, би трябвало да получи в замяна компенсация, оправдаваща такъв компромис. Такава би могло да бъде гарантираното приемане на страната му в ЕС. То обаче би изисквало единодушното съгласие на членките на съюза, което засега не е гарантирано. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изказвал лично мнение, че Сърбия и Черна гора, държавите с най-напреднали преговори в Западните Балкани, имаш шанс да се присъединят към ЕС през 2025 г.

България, Румъния и държави от Вишеградската четворка като Унгария подкрепят приемането на Сърбия и Черна гора и изобщо - ускореното разширяване на ЕС в Западните Балкани при условие, че държавите от този регион направят необходимите реформи и отговорят на критериите за членство. Някои от старите държави членки да по-резервирани от страх, че разширяването би усилило евроскептицизма и еврофобията в ЕС, който още не е намерил съгласие по бъдещата си посока след Брекзит.

Вучич беше песимист за резултатите от берлинската среща в интервю за телевизия "Пинк" снощи. Той нарече "странен" подборът на участниците.

"Нямам нищо против (премиера на Словения Милан) Шарец, но защо Шарец, а не (министър-председателката на Румъния Виорика) Дънчила, защо (премиерът на Хърватия Андрей) Пленкович, а не (унгарският министър-председател Виктор) Орбан, защо не (премиерът на България Бойко) Борисов?", попита Вучич, цитиран от агенция "Фокус". 

"Утре (днес- б.р.) всички ще кажат, че Косово е независимо, затова са поканени - да кажат колко безотговорно би било да се преговаря за  това, което Сърбия иска да получи", добави той. "

Белград се надява, че може да размени южносръбските територии около Буяновац и Прешево, където населението е предимно от етнически албанци, с преобладаващо етнически сръбското северно Косово, където се намират и множество паметници на средновековната сръбска култура и история. 

Успоредно с тайните преговори, Вучич направи демонстративни стъпки на икономическо и военно сближаване с Русия и с Китай. В същото време той се оказа изправен пред серийни улични протести у дома на десетки хиляди граждани недоволни от неговото управление.

Косовското правителство на премиера Рамуш Харадинай още повече усложни ситуацията миналия ноември, налагайко 100-процентови мита върху вноса то Сърбия и заяви, че ще ги дърги, докато тя не признае Косово.