Сърбия е започнала работа по строителството на сръбския участък на газопровода "Турски поток", без да чака завършването на работата по българския участък. Това заяви днес сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич на съвместна пресконференция с руския външен министър Сергей Лавров в Москва, съобщи ТАСС, предава БТА.

"Ние няма да чакаме, докато бъде завършен българският участък. Вече сме започнали работа по строителството на сръбския участък на "Турски поток", каза Дачич.

По-рано министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че разрешение за начало на строителството на сръбския участък ще бъде издадено до края на април и работата скоро ще започне официално. Сръбската енергийна агенция одобри на 5 март строителството на сръбския участък и началото на работата беше планирано за април. Изграждането на газопровода на сръбска територия от българската до унгарската граница е възложено на "Газтранс" - съвместна компания на "Газпром" и "Сърбиягаз".

В по-ранни свои изказвания директорът на "Сърбиягаз" Душан Баятович заяви, че сръбската страна е готова да започне изграждането на своя участък от газопровода в края на март - началото на април. Строителството трябва да бъде завършено до 15 декември. Сръбският участък на "Турски поток" трябва да започне да доставя природен газ до края на април 2020 г.

По-рано този месец пък евродепутатите приеха нови правила за пазара на газ, чиято цел е да се гарантира правна сигурност за доставчиците и конкурентни доставки газ за всички европейци.

Мерките, известни още като "втвърдена газова директива" на ЕС, ще обхванат газопроводи, влизащи в ЕС от страни извън него. По този начин България на практика ще има контрол над "Турски поток". Решението носи и големи надежди на противниците на "Северен поток 2" като например Полша.

Изменените правила ще гарантират, че собствениците на газопроводите, влизащи в ЕС, са различни от тези на доставките на газ. Газопроводите трябва да бъдат достъпни за други оператори, както гласят правилата за вътрешен пазар на газ в Съюза. Потребителите ще могат да се възползват от повече конкурентност и, следователно, от по-ниски цени.

Тази реформа уточнява и правната рамка за бъдещи проекти на газопроводи със страни извън ЕС, които ще включват и Великобритания, след като тя напусне Съюза.