Отново се повтаря същото. Розово в по-сбита  форма. Излиза, че всичко изговорено и изписано преди няколко месеца е било напразно. 

Пак същите въпроси, пак същите притеснения и предразсъдъци. 10-итина деца на бежанци трябва да тръгнат на училище в село Калище. Местните протестират и се страхуват. Според тях непознатите деца носят зарази и не знаят български. А и ще са мнозинство. 

(Спорно е колко знаят български и местните деца, ако се съди как говорят техните родители, но това е забележка само в скоби).

Общинският съвет в Ковачевци даже прие декларация против допускането на чуждите деца в училището.

Историята се повтаря - без поуки, само с вариации в мястото на действието и подробности от сюжета.

Един от големите проблеми в случката в казанлъшкото село Розово, което прогони своите бежанци, беше, че местните хора въобще не знаеха за какво става въпрос, никой не ги беше предупредил. Никой не беше дошъл да им обясни разбираемо, че не идват терористи, муджахидини, преродени бинладени, изнасилвачи, детеядци и т. н. ислямистки страшилища.

Харесва ли ни или не, повечето българи не правят разлика между картините, които виждат напоследък на маскирани мъже, които обезглавяват невинните си жертви и бежанците, които могат да им станат съседи. Всичко те са общо, неясно понятие. Бежанците са непознатите и така по неволя се превръщат в най-близката проекция  на страшното, на злото. В Розово никой не се беше опитал да обясни на хората, че пришълците не са опасни, че имат нужда от помощ и от разбиране.

В Ковачевци сега отново общинският кмет се жалва, че е разбрал в последния момент, че деца на бежанци ще учат в Калище. Всичко е станало без подготовка, със заплахи.

Отново никой не се е постарал да отиде и да подготви хората на място, да им обясни елементарни неща. Например, че чуждите децата са минали през прегледи, че са здрави, че не носят зарази.

Никой не е организирал среща да се видят и опознаят двете страни, и вероятно да открият, че имат повече общи неща, отколкото различия .

Никой не се е погрижил предварително да провери знаят ли и доколко децата на бежанците български, ще успяват ли да се справят в училище, да им осигури, но не само формално, възможност да научат езика. Ето нов малък омагьосан кръг. Жалваме се, че бежанците не са интегрирани, обаче правим всичко възможно да не им позволим да се интегрират. Децата им не знаят български, но им се пречи да го научат – по най-лесния, бърз и естествен начин чрез общуването с връстниците им.

В случая не става дума за реакцията на местните хора, харесва ли ни или не, тя не е и няма да остане единична. Причините са много и повечето сме ги изговаряли безброй пъти - засилващата се мизерия, всеобхваната малограмотност, простащината като философия, страхът от непознатото. Преди обаче да отново да цъкаме с език и да викаме: "Боже, колко са назадничави и нетолерантни тези хора" и да се тръшкаме като платени оплаквачки на гроба на загубената толерантност на българите, малко да се огледаме - какви ги върши държавата. Какви всъщност? Неуморно дава примери за дискриминация и нетолерантност.

Властите - на най-различни нива и с различни степени на лицемерие (на национално ниво- по-прикрити, на местно - по-откровени) всячески се опитват да не решават проблемите около бежанците, а просто да ги скрият. По възможност в най-затънтеното място, в някой изолатор. Отношението към бежанците, с основание или без, ми напомня начина, по който по социалистически, а след това и постсоциалистически третираха и третират психично болните, децата с тежки малформации и т.н. Скриваха домовете вдън гори тилелейски и обществото щастливо живееше със съзнание, че няма различни и че няма проблем. Изолатор. Вместо интеграция. Тази схема се прилага  сега към бежанците. 

И после разни овластени люде с патос дрънкат неуморно за равноправие, европейски ценности и т.н.

Но представителите на държавата са не по-малко изпълнени с предразсъдъци от най-простия, изостанал, кръвожаден и впиянчен селски ксенофоб. Не изисква специални разследвания, за да чуете как чиновник в централна държавна администрация говори за „онези мангали“, имайки предвид бежанците, или местен полицай е убеден, че това са „гадни терористи“.  Няма да ви припомням и мъдрите мисли на шефа на агенцията за бежанците около предишната криза в Розово.

Какво ни казва просветната министърка Румяна Коларова сега? Взе ли категорично отношение по случая? Обяви, че всички деца са равни (това се предполага, че е ясно и без това) и че нейното министерство няма конкретна позиция. Децата на бежанците трябва да ходят на училище, но и в общината си имат основания, а и дават почти половината от финансите за училището, се разбра от мъглявата аргументация на Коларова.  Класическо измиване на ръце от институцията, която трябва да е сред първите с остра реакция. 

Подозирам, че ако някой постави записващо устройство на голяма част от политиците ни  (не говорим за откровените ксенофоби, а за онези, които претендират, че са първи европейци и демократи), ще чуем доста потресаващи и груби „откровения“ в неформален разговор. В предизборните програми на тези системни партии, които въобще имат програми (отново не става дума за прононсираните националистически, популистки и фашизоидни формации - за тях е ясно) няма мисли какво смятат да правят с бежанците, как да ги впишат успешно в българското общество. По формулата, която е доказала, че действа - ще бъдат произведем поредните маргинали. Разликата е само, че този път са дошли от чужбина.  

Имам едно предложение.  Защо държавата - в лицето на министерството на образованието, местните власти и т. н.-  не се опита да разпредели част от децата на бежанците да учат в някое елитно софийско училище. Например в прехваленото в Горна баня, което все още концентрира  наследници на политически и т.н. елит. Нека те дадат личен пример - инициатива „дете на популярна личност седи на чина редом с дете –бежанец“. Това наричам аз интеграция в действие. Така и хората в Ковачевци ще видят, че не са прецакани, а просто са част от общата вълна, ще разберат, чрез примера, че не е опасно. И това ще бъде само една от ползите на подобно действие.

Поемам риска да обявите предложението за популизъм.