Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Междуфирмената задлъжнялост в България продължава да бъде изключително висока, с трайна тенденция на растеж. Съдебната система е силно и неравномерно натоварена, висок е процентът на лошите кредити на банките, които се принуждават да прехвърлят на колекторски фирми огромни пакети от вземания. Само че изчиствайки балансите си, банките търпят загуби, защото получават едва няколко процента от дължимото по необезпечените кредити.

С тези думи днес председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Георги Дичев откри международна конференция в София „Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие. Актуални тенденции в Европа“.

"Събирането по съдебен път на малките по размер задължения води до затормозяване на съдебната система и до значително оскъпяване за длъжниците и кредиторите. Последният изнесен в медиите случай беше за главница от 1 лв. (към мобилен оператор, б.р.), която във фазата на съдебното изпълнение се трансформира в дълг от 1000 лв.", каза още Дичев.

В доклада си за предизвикателствата пред ЧСИ той спомена още, че производството по несъстоятелност у нас е изключително тромаво, а процентът на удовлетворяване на кредиторите след него е много нисък.

"То се използва твърде често от длъжници и кредитори за цели, различни от неговата функция. Един пример от моята практика – миналата седмица представители на дружество-длъжник ми заявиха, че ще инициират процедура по несъстоятелност, защото при ЧСИ не контролирали процеса и не можели да си гарантират, че ще придобият апетитен имот чрез подставени лица", каза още Дичев.

Шефът на камарата каза още, че за сметка на това от 2017 г. у нас имаме уредба на доброволните продажби, с които добросъвестните длъжници могат без съдебна намеса да погасят задълженията си чрез постигане на максимално висока цена на имуществото си и то при минимални разходи. Но пък не е ясно кога практически ще заработи тази възможност.

У нас с тези предизвикателствата се справят 202 частни и 182 държавни съдебни изпълнители - или общо 384, което прави по един на 18 000 жители на страната, стана ясно още на конференцията.

Новообразувани дела при ЧСИ средно годишно са около 200 хил. или по 1000 на кантора. При държавмните им колеги се образуват по около 30 хил. или средно по 165 на съдебен изпълнител. Общо за съдебното изпълнение в България средно по 600 дела се завеждат при един съдебен изпълнител, което с оглед на характера на голяма част от делата и сравнено с други държави сочи ниска натовареност.

ЧСИ събират по 1 млрд. лева годишно (500 млн. евро) докато ДСИ по 70 млн. лв. (35 млн. евро).

Ето и как се разпределят по вид кредитори споменатите около 200 хил. дела годишно при ЧСИ:

- 48 % в полза на търговци;

- 32 % в полза на държавата и общините;

- 10 % в полза на граждани;

- 10 % в полза на банки.

Малко известен факт е, че държавата и общините не заплащат такси за събиране на своите публични вземания и всъщност по една трета от всички производства ЧСИ финансират изпълнението.

Форумът в София включваше Матийо Шардон - първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители, браншови шефове от Албания, Гърция, Литва, Румъния, Сърбия и др. От българска страна събитието бе уважено от представители на съдебната власт - председателя на СРС Александър Ангелов, доскорошната и.ф. ръководителка на Софийски градски съд Десислава Попколева, шефката на ВАдС Ралица Негенцова, зам.министърът на правосъдието Десислава Ахладова и др.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.