След ужасните събития в новозеландския град Крайстчърч в цялата страна хората изразяват солидарността си към мюсюлманската общност и почитат паметта на жертвите на атентата, пише френският в. "Паризиен", цитиран от БТА.

Реагирайки на ужаса, Нова Зеландия се мобилизира, за да окаже подкрепа на близките на жертвите. Вече бяха събрани над 5 милиона новозеландски долара (3,5 милиона евро). Дарители предоставиха и такова количество халални храни, че складовете бяха принудени да ги призоват да не носят нищо повече, за да избегнат развалянето й. В социалните мрежи изобилстват предложения към мюсюлмани, които се плашат да излизат сами, да ги придружават при всекидневните им маршрути. Други предлагат просто емоционална утеха.

Тези жестове не изненадват много от мюсюлманите, които казват, че се опитват да запазят оптимизма си въпреки случилото се, подчертава в. "Паризиен".

"След Крайстчърч не смятам, че има смисъл от дебати с ислямофобите. Политиците и медиите знаят много добре какво правят, когато позволяват дехуманизиращи мюсюлманите послания да се появяват в общественото пространство", пише Несрин Малик, журналистка от в. "Гардиън", която се фокусира върху обществените реакции.

Според статията вече има създаден модел за реакция след нападения срещу мюсюлмани.

"Послания на омраза се изпращат дори по време на клането. Обикновено се случва следното: атаката се осъжда най-категорично, след това порицанието се разводнява. Нали разбирате, не трябва да се увличаме и да забравяме контекста. Нападенията срещу мюсюлмани не трябва да ни пречат да критикуваме исляма и мюсюлманите, когато това има смисъл. Неизказаният подтекст е, че може би тези конкретни мюсюлмани не са го заслужавали, но подобни жестокости не се извършват просто така. Но нали знаете, мислите и молитвите ни са с вас - пише авторката. - След Крайстчърч можех да напиша множество статии, обясняващи опасността от тази лицемерна реакция, че екстремистките престъпления не могат да се разделят от факта, че западните общества се радикализираха срещу мюсюлманите, отбелязва Малик. Но има една проста причина да не го направя: преди предполагах, че хората не виждат изцяло опасността. Наивно смятах, че опасността не е непременно очевидна, защото хората са били подложени на ислямски терористични нападения и се опитват да се примирят с това.

Вече не го вярвам. Политиците и медиите знаят точно какво правят - те знаят, че омразата към мюсюлманите продава, независимо дали целта е печелене на гласове или привличане на обществено внимание. Те знаят, че има пресечна точка на предразсъдъците против мюсюлманите и антиимигрантските настроения и че настроенията придават легитимност на предразсъдъците. Те знаят, че има пазар за расизма, но не базиран на цвят на кожата - така че мюсюлманин става добър термин за обозначаване на нежеланите други. Техниката е отработена и те използват самия факт, че им се отговаря, като доказателство, че в наши дни не може да се говори нищо, без мюсюлманите да се опитат да "спрат дебатите". Няма смисъл да се опитвате да обяснявате на тези хора какви вреди причиняват, защото те го знаят, пише авторката.

Твърде късно е да се вдига отново тревога, защото събитията ни изпревариха. Посланието против мюсюлманите доведе до спорадични престъпления на омразата и беше включено в тезите на поддръжниците на превъзходството на бялата раса. Крайната десница някога беше само несвързана група от самотници, но това вече не е така, предупреждава авторката в "Гардиън".

Моментът да се спрат антимюсюлманските предразсъдъци вече е отминал. Новите поддръжници на превъзходството на бялата раса имат поддръжници на бялата раса и техни представители редовно са част от новините и телевизионните дебати. Време е да наречем нещата с истинските им имена", посочва журналистката от в. "Гардиън".