Светът днес е в зелено. Причината е една и съща всяка година - ирландците и техните потомци, където и да се намират по планетата, честват Деня на Свети Патрик. Какво знаем за "виновника" за световната фиеста, комуто е посветен националният празник на Ирландия? 

Британският в. "Дейли експрес" предлага интересни факти за светеца-покровител на Ирландия. Ето ги и тях: 

- Първо и преди всичко почитаният светец не е ирландец. Според различни версии на историята Свети Патрик е роден във Великобритания - в Уелс или Шотландия, в семейството на римски граждани.

- Като младеж е отвлечен в Ирландия, продаден е в робство и е принуден шест години да работи като овчар.

- На 22-годишна Патрик бяга в Англия, където прекарва 12 години в манастир. 

- През 433 г. година се връща в Ирландия и се отдава на мисионерска дейност сред келтските езичници. Смята се, че по време на проповедите си е използвал трилистна детелина, за да онагледи идеята за Светата Троица.

- На Свети Патрик се приписва чудото за прогонването на змиите от Ирландия. Фосилни данни обаче свидетелстват, че в страната никога не е имало змии. 

- Въпреки че обикновено се свързва със зеления цвят, самият Свети Патрик е предпочитал синьото.

- Между 1903 и 1970 г. Денят на Свети Патрик в Ирландия е честван като религиозен празник и кръчмите са били затворени. 

- Въпреки че данните са оскъдни, за дата на смъртта му се приема 17 март 461 г. Поради тази причина датата е избрана за национален празник на Ирландия.

- На 17 март Денят на Свети Патрик се чества и на карибския остров Монсерат, заселен от ирландски емигранти през 17-и век. 

Шествия и тържества наистина има по целия свят, а в Чикаго, САЩ, дори боядисаха реката в зелено. Всички са "зелени" - в това число и бебетата, и домашните любимци. 

Празникът има и своите символи - трилистна детелина и леприкони. "Дейли експрес" разказва и за тях, предава БТА. 

Детелините са смятани за символ на Ирландия. Първоначално обаче трилистната детелина е свързвана с трите аспекта от живота на келтската богиня Ану - девица, майка и старица, а не със Свети Патрик и Светата Троица.

За самото растение се знае, че около една на 10 000 детелини има четири листа. През 2009 г. в Япония е намерена детелина с 56 листа.

Оригиналното ирландско наименование на растението означава "малка детелина". Съвременните ирландски булки все още спазват традицията да слагат детелини в сватбения букет.

Детелината обаче не навсякъде е така на почит - например през 2002 г. в Австралия растението е класифицирано като бурен и е забранено като възможен преносител на болестта шап. 

Леприконите са малките човечета със зелени дрехи - митични обитатели от ирландския фолклор. Освен специфичния им костюм и шапка, те имат и още една отличителна черта - рижавата брада. Но...

Ранните леприкони са изглеждали по напълно различен начин. Оригиналните "брадати феи" са носели червени сака, извезани със злато, червени островърхи шапки, а не зелени цилиндри, украсени с детелина, и са имали бели или кестеняви бради, а не рижави. 

Първата "поява" на леприконите е в поема от 8 век. Тя разказва разказва как докато крал Фъргъс спял, дребни и гневни създания се опитали да го завлекат в океана и да го удавят. Владетелят обаче се събудил и ги хванал. 

Леприконите дори не живеят в Ирландия - в ранните приказки те са имали подводно кралство в Средния Атлантик. Днес се смята, че колония от леприкони обитава градски парк в Портланд, Орегон.

Женски леприкони не съществуват - гласи преданието. Наличието само на мъжки се потвърждава и от древната книга "История на ирландските феи".

Леприконите едва ли ще ви дарят със злато или ще ви поправят обувките, ако ги заловите. Вярванията, че леприконите притежават гърненца със злато и поправят обувки са се появили много по-късно. Поема от 14-и век е вдъхновила легендата за съкровищата на митологичните създания, а "обущарският им майсторлък" се споменава за първи пък едва около 19-и век...