Съспенсът като в лош трилър продължи твърде кратко. Ако някой се е съмнявал - доказано Радев и Борисов играят в един отбор. Поне що се отнася до надеждата едни пари да бъдат издоени или просто върнати с мегаенергийните руски проекти, финансирани от българите.

Да си спомним - през миналата седмица в Кошице президентът Радев почти истерично недоволстваше, че натовските източноевропейски съюзници на България остро се изказват срещу Русия, защото се чувстват заплашени от нея.

Затова българският президент, услужливо за Москва, поискал изваждането на зъбите в декларацията на Б-9, с което се опита да торпилира този натовски формат. И най-важното - за да не би някой да си помисли, че става въпрос за принципи, Радев каза, че така подава топката към Борисов, за да "материализира" тази проруска позиция при посещението на Медведев.

Имаше кратък съспенс - дали пък Борисов, който все по-остро критикува по други въпроси Радев, няма да отиграе топката изненадващо. Тоест не от Решетниковата гледна точка, а от евроатлантическите принципи. Не, Борисов с явно удоволствие пое топката и я запрати към "предателите". Така вече явно ще бъдат наричани тези, които питат:

- след гьола и "Южен поток" още колко пари на най-бедните европейци ще бъдат загробени в явно безсмислени енергийни проекти, които обаче оставят нещо и по ръцете, през които преминават;

- как така Борисов не знае това, което шефът на "Газпром" Милер казва на ТАСС в София - "няма да участваме в хъб Балкан";

- как така не реагира домакинът, когато чу трудно завоалираната заплаха, че "изтребителите ще дойдат, но природният газ...", а дори отново опитва прегръдка;

- как така на платноходките в Черно море не пречат новите руски ракети в Крим;

- докога България ще се "снишава" по живковски и ще чака "началниците да се разберат", за "да живее дружбата между народите и борбата за мир";

- как така ГРУ трови български бизнесмен, но всичко е цветя и рози в отношенията, а българският трикольор прелива в руския, за да дойдат няколко туристи в повече. Дори и с църквите всичко било ОК, но пък не е ясно на чия страна е Началникът в спора за украинската църква.

Е, в цялата слънчева софийска история има нещо като сянка, но тя не е от троянския кон или от фанфарите. Дискретната сянка е на онези, които не обичат дребното хитруване. Когато приемат в клуба си някого и му дават пари, защото твърди, че е от техния отбор, рано или късно му показват червен картон, ако лъже. Както на приятеля Орбан. Когото Юнкер пошляпваше дружески по бузата...

Сметката винаги идва. Дори преследването на предатели не я спира.