"Обществото ни е по-чувствително към теми, свързани с т. нар. джендър идеология, отколкото към теми за насилието - към по-слабия пол, към деца в училище." 

Това коментира по БНР политологът Ружа Смилова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Поводът е поредният случай на домашно насилие, завършил със смърт във Варна, както и поредното споменаване на механизмите за превенция в Истанбулската конвенция, която не беше приета у нас.

На 24 февруари тази година 41-годишният Борислав Николов пребива съпругата си. След като звъни на майка си, за да дойде и да му помогне да изнесат багажа му. Майка и син напускат жилището, без да се интересуват за състоянието на пребитата жена. Действията по разследването показват, че малтретираната жена е подавала няколко жалби за домашно насилие срещу агресивния си съпруг през годините на брака им. Борислав е бил предупреждаван с полицейски протоколи. Впоследствие обаче жената съобщавала в полицията, че отношенията помежду им са се подобрили. На 26 февруари тази година е било насрочено бракоразводното дело на семейството във Варненския районен съд.

Според черната статистика само от началото на годината това е трета жертва на домашното насилие у нас. През 2018 г. убитите са били 35.

- 22 февруари. Публикувани са промени в Наказателния кодекс, с които наказанията за убийство, извършено в условията на домашно насилие, стават по-сурови: между 15 и 20 години затвор, доживотен затвор или доживотен без замяна.

- 26 февруари. Промените влизат в сила - два дни след убийството във Варна. Така насилникът ще бъде съден по старите, по-меки правила.

„Като че ли общественото въображение, общественото внимание се възпалява в много по-голяма степен от маловажните, според мен теми, а пренебрегва наистина значимото - пандемията от насилие, която се усили в резултат на обществени реакции“, добави Смилова. Коментарът й е в контекста на голямото внимание, което в сряда беше отделено на новината, че брошури за превенция, предназначени за кабинети за анонимно консултиране на хомосексуалисти и изследване на тези хора за СПИН, са били разпространявани в училищата.

Ружа Смилова. Снимка архив, Дарик

Според Ружа Смилова има голяма гражданска поносимост към случаите на битово насилие, те като че ли се вписват в "статистическата информация за поредното престъпление, като че ли не правят новини, не правят скандала, който трябва да събуди обществото ни и да доведе до неговото отрезвяване и осъзнаването на необходимостта да започнем сериозна борба за справяне с тези проблеми - не с една или друга малка законодателна промяна, а с цялостна обществена промяна на нагласите към подобни престъпления“.

„В случая във Варна имаме нещо чудовищно - ние не просто имаме престъпление, извършено от интимния партньор, а имаме прикриване на това престъпление от друг член на семейството, който се явява де факто съучастник, ако не в извършването, то в прикриването на това престъпление“, каза още анализаторката, според която няма нито обществена, нито институционална подкрепа за жертвите на домашно насилие.

„Основният аргумент на противниците на Истанбулската конвенция беше, че понеже в нея има някакви скрити и опасни неща, някакви джендър идеология, ние ще направим важните неща като общество и ще променим Наказателния кодекс, ще приемем всички необходими законодателни мерки, за да атакуваме този проблем, да се опитаме да разрешим проблема с насилието в семейството“, добави в коментар Смилова, която се съгласи и с казаното от окръжния прокурор на Варна Радослав Лазаров пред „Нова телевизия“, че са твърде дълги сроковете, в които властите се активизират, когато има жалба за домашно насилие.

Тя отбеляза, че отхвърлената Истанбулска конвенция е била насочена основно към промяна на нагласите на обществото към проблемите на този тип насилие.

„Тук има и политическа програма зад нагнетяването на подобни скандали - има политически сили, които очевидно разчитат на скандалното, на провокирането на ниски страсти в гражданите, за да увеличат своята политическа подкрепа. Знаем кои бяха силите, които активизираха атаката срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция - и патриотите, и социалистите, които не подкрепиха конвенцията със странния аргумент, че те са против боренето на стереотипите, които са в основата на насилието над жени“, припомни още тя.