ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Когато започва една квалификационна кампания, съществуват само две възможности - да се класираш или да не се класираш. Това съждение е в пълен унисон и с думите на Любослав Пенев, който прогнозира дебютния мач в Азербайджан тази вечер с трите знака в тотото. Въпросът е ще отиде ли България на европейското във Франция или отново ще остане от страната на губещите? Отговорът е "да" - в пропорции 60 на 40.
Няколко са причините за ентусиазъм и всичките могат да бъдат търсени в контекста на футболните традиции. Най-отпред сред факторите за надеждата е поставен новия формат на първенството. То за пръв път ще е с 24 участника. Импулсът за оптимистични нагласи идва от факта, че България успя да се възползва от едно предишно разширение на представителството и се класира за първото издание с 16 финалисти през 1996 г. 

Друга причина е мястото на събитието - Франция. Вече сме били участници на първенство в там през 1998 г. В миналото сме имали доста сблъсъци с „петлите” и като цяло по-добрите спомени са за нас. Най-важната причина обаче е

златното трето място

За пръв в историята на европейски квалификации третото място също носи дивидент. Че и за един от третите отбори в групите няма да се налага да играе допълнителен плейоф. Този нов фактор ще издърпа в нова орбита 8 отбора от Европа, за които при предишни участия третото място бе само утешителна награда. Така вече е поставена колосална разделителна линия между световното и европейско. Докато при старата система долу-горе бе едно и също, сега квотите за финалистите почти се удвояват.

С тази нова възможност България щеще да стигне поне на бараж при няколко от предишните кампании. От пет поредни неуспешни опита, "лъвовете" три пъти са оставали на третото място в групата. В последните квалификации останахме четвърти. Силата на логиката сочи, че националите ни твърдо са в орбитата на потенциалните участници на първенството във Франция през 2016 г. Затова спомага и 

нивото на съперниците

В групата има два изявени фаворита, които на 90 процента ще продължат напред. Водачът в групата Италия е световна сила, която не пропуска при никакви обстоятелства големи форуми, откакто са в разширени граници. Хърватия пък е редовен участник от обявяването на независимостта си. Спорно е кой от двата отбора е по-силен към момента. От представянето им на последното световно първенство, като че ли с едни гърди напред са хърватите. Те има и повече звезди в своя отбор. Но Италия знае как да узаконява своето превъзходство над по-невзрачните във футболно отношение нации.

Няма какво да се вторачваме в тези два тима, но все пак мачовете с тях не са отписани и точките са опция.  Логиката обаче диктува и в крайното класиране ще сме след тях.

Останалите три съперника обаче са с в графата възможни. Норвегия завърши на четвърто място в своята група за световно първенство, която според единодушното мнение бе най-слабата. "Викингите" пропуснаха пред себе си дори джуджето Исландия. Нямат участие на никакви първенства в последните 14 години. Вътрешното първенство е доста слабо, което се екстрапулира в мижаво представяне на техните клубове в европейските клубни турнири. Някогашното могъщество на хегемона „Розенборг” вече е в миналото.

Силно е редуцирано и присъствието на норвежци в любимото им английско първенство. Това, което се видя наскоро в контролата им с Англия на „Уембли”, може да бъде окачествено като пълна сивота. Малта е фигурант и дори да направи някаква изненада, тя по-скоро остава в сферата на съмненията за "черно тото". Третият ни съперник за третото място обаче е доста по-опасен.

Селекцията на България стартира своята кампания в Баку

срещу Азербайджан. И този двубой може да се окаже от огромно значение.  Лаиците естествено ще кажат, че при подобен мач няма кой знае каква интрига, защото разликата в класите е огромна. Ами не.  Азерите, също като България, завършиха четвърти в своята група за мондиала. И внимание: загубиха само три от двубоите си! Само Португалия успя да ги победи като домакин и гост, а Русия стори това единствено в Москва. Азербейджан се оказа костелив орех за силния отбор на Израел, един от евентуалните ни съперници на бараж. Азерите постигнаха единствената си победа в групата над коравия тим на Северна Ирландия. 

Какво обаче са приготвили за новия цикъл? При всички положения отборът им е под пара от доброто представяне в предишния. Треньорът Берти Фогтс знае, че на 64 години му се открива великолепна възможност да напомни за себе си. Като треньор на бундестима, длъжност която заемаше цели 8 години, той спечели титлата на Стария континент. Така че добрият стар Хуберт знае как се правят големите неща. Знае, че шестте равенства от предишния път трябва да се превърнат в победи, за да има шансове отборът му да продължава напред.   

Дебютният мач е много важен за домакините и с една победа те биха написали история. 

Българите могат да им развалят празника

като се придържат към своята успешна стратегия. И към стила, който Пенев наложи в последните две години. Видимите проблеми откъм класа не би трябвало да попречат поне за частичен успех в Баку. А едно равенство определено би било добра новина.

Мачът в Баку не е на живот и смърт, той е само едно начало. Във въздуха висят далеч по-важни въпроси от това дали България ще стартира добре или ще се препъне. Някои от генералните теми бяха поставени ребром в подготвителната седмица. 

Националният тим започва нов цикъл със старите дрехи, само че още по-износени. Продължава тенденцията тимът да е пристан на среднячеството. България не ражда и не създава големи футболни звезди. Колкото и добри да са момчетата, колкото и да изпълняват указанията на звездния си треньор, те си остават ниска топка за сериозните критерии във футбола.

Присъствието поне на един като Бербатов си остава несбъднат блян. С този среден откъм възможности отбор, спокойно може да се стигне до средното трето място. Оттам-нататък обаче сме в ситуация ни напред, ни назад. Не притежаваме футболисти, които да плашат съперниците само с името си. Това е горчивата истина.