Популисти и крайно десни в Италия и Франция предприемат многостранна кампания срещу президента Еманюел Макрон, с надежда да нарушат спокойствието на неговия ценристки, проевропейски дневен ред преди изборите за Европейски парламент през май, като същевременно заздравяват собствената си база.

Двамата италиански вицепремиери Матео Салвини от дясната партия "Лига" и Луиджи ди Майо от популисткото антисистемно "Движение 5 звезди", се опитаха да дразнят Макрон по множество подстрекателски въпроси.

Салвини и Ди Майо изглежда смятат, че като нападат Макрон, силен еврофил, техните основни избиратели в Италия ще бъдат мотивирани. Макрон смело представи изборите за Европейски парламент като битка между антиимигрантските националисти и проевропейските "прогресисти" като него.

При гласуването той се надява да спечели центъра и заедно със съюзниците си, потенциално да изгради най-големия блок в Европейския парламент. Крайнодесните и популистите смятат, че могат да спечелят една трета от гласовете или повече, като разтърсят традиционните източници на властта.

С гласовита подкрепа от често прибягващото до насилие френско движение на "жълтите жилетки", и внушения, че администрацията на Макрон прокарва неоколониализъм в Африка, италианският дует пренебрегна споразумението за ненамеса в политиката на друга държава.

Нарастването на напрежението показва колко решителни се очертава да бъдат изборите на 23-26 май и подсказва за размествания в европейския политически пейзаж, които напомнят на популизма в САЩ, като несъществени партии се опитват да свалят от власт центристи като Макрон.

Макрон и министрите му в повечето случаи претендират за превъзходство, като пренебрегват много от обвиненията на италианските политици, а на други отговарят без емоция.
Но във вторник, ядосано от обвиненията на Ди Майо, че Париж влошава бедността в Африка и насърчава миграцията към Европа, френското външно министерство направи необичайна стъпка като привика посланика на Италия.

В сряда външното министерство отиде по-далеч, като отхвърли твърденията на Салвини, че Макрон е непопулярен и неговата надежда, че партията на Макрон, "Република, напред" ще загуби изборите за Европарламент. 

"Тези необосновани изявления трябва да се тълкуват в контекста на вътрешната италианска политика", каза говорителката на министерството Аниес фон дер Мюл. "Те са неприемливи".

В Националното събрание министърът по въпросите на Европа и външните работи Натали Лоазо каза, че Салвини играе за пред вътрешната публика и няма да окаже влияние върху Франция. "Няма да бъдем въвлечени в конкурс "кой е по-глупав", каза тя.

Попитан дали Макрон е говорил за Салвини и Ди Майо на седмичното заседание на кабинета в сряда, правителственият говорител Бенжамен Гриво отговори: "Не, защото обсъждаме само въпроси, важни за страната".

Докато Салвини отдавна е открит критик на Макрон, кампанията на Ди Майо е относително нова и е знак за проблемите, което неговото "Движение 5 звезди" има във вътрешен план, където слиза надолу в допитванията преди вота за Европарламент.

"Пет звезди" търси нови съюзи в рамките на Европейския съюз и вижда френските "жълти жилетки", които казаха, че ще издигнат кандидати за изборите, като потенциален съюзник.

"Подобно на други европейски правителства, френското правителство сега е най-заинтересувано от запазване на интересите на елитите и привилегированите, а не на народа", написа Ди Майо по-рано този месец. "Жълти жилетки", не се предавайте!"

Въпреки това, докато Макрон отхвърля Салвини и Ди Майо като набъркващи се външни лица, той е изправен пред подобна кампания у дома от страна на Марин льо Пен, лидерка на крайно десния "Национален сбор", която се надява да съюзи партията си със Салвини в Европейския парламент. Льо Пен, категорично победена от Макрон на президентските избори през 2017 г., този месец предприе кампания за настройване на французите срещу нов френско-германски договор за единство и ангажимент към Европа. Във видеоклипове, включително един в Туитър, гледан 165 000 пъти, Льо Пен твърдеше, че договорът ще включва отстъпване на територии на Германия в граничните региони на Елзас и Лотарингия, че френските граждани ще трябва да научат немски и че Макрон обмислял поделяне на постоянното място на Франция в Съвета за сигурност на ООН с Германия.

Договорът от Аахен, подписан във вторник, не включваше нищо от тези неща, но в епоха, когато социалните медии могат да имат по-голямо въздействие от официални документи, Елисейският дворец излезе с твърдо опровержение на твърденията на Льо Пен.

"НЕ, Елзас и Лотарингия няма да бъдат прехвърлени на Германия", гласеше то и на няколко места бяха използвани главни букви".

Льо Пен, чиято партия взе заем от 9 милиона евро от руска банка и чиято активност в социалните медии често е усилвана от прокремълски сметки, изглежда цели да заздрави електоралната си база, която се тревожи за това, че Франция се отказва от суверенитета си и иска по-голямо наблягане върху националната идентичност.

В някои допитвания партията на Льо Пен има незначителна преднина пред тази на Макрон по отношение на Европа. Ако гласовете за нея се съберат с тези на други крайно десни партии във Франция, те печелят с няколко пункта.

Но предизборната кампания не е започнала както трябва. Макрон посвещава следващите два месеца на ръководене на национален дебат за "вслушване" във френските гласоподаватели и отговор на "жълтите жилетки", най-сериозното предизвикателство за неговото президентство, пред което се е изправял.

За Доминик Моаси, политически консултант в института Монтен, разривът между Италия и Франция не е само във връзка с изборите през май, а е по-съществено изместване на връзките между съседи, помогнали за учредяването на европейския проект.

Моаси твърди, че по-голямата близост на Франция до Германия е накарала Италия да смята, че я гледат отвисоко и това е подхранило негодувание, не само сред популистите и крайно десните, а и сред италианските елити.

"От гледната точка на Рим има много емоционално чувство към Франция, все едно тя е презряла и изоставила Италия", написа той този месец.

"От кризата в Либия, държава, която Италия познава добре, до миграционния проблем, италианците чувстват, че на всяка крачка са съзнателно пренебрегвани от държава, която все повече и с все по-малко оправдание, ги гледа отвисоко".

Ако това е вярно, Салвини и Ди Майо може да успеят да се възползват от тези становища като удрят по Франция в подготовката за изборите през май. За Ди Майо това усилие се откроява в опитите му да застане редом до "жълтите жилетки".

Льо Пен, която като Салвини се срещна със Стив Банън и се посъветва с него по това как той е проектирал президентската победа на Доналд Тръмп, поема сходен курс, макар и по различни проблеми.
Според Гийом Лиеже, социолог, работил за кампанията на Макрон през 2017 г., Льо Пен и Салвини може да не сполучат, ако се съсредоточат прекалено върху имиграцията, която за Льо Пен и Салвини е опорна точка.

В статия във в. "Гардиън" тази седмица Лиеже каза, че допитванията на неговата агенция са показали, че масовата миграция не е главната грижа на избирателите, които най-накрая искат да усетят чувство за сигурност и че се вслушват в тях.

"Големият дебат" на Макрон може да му даде възможност да покаже, че наистина се вслушва в грижите на гласоподавателите. Вече има белези, че популярността му, която беше малко над 20 процента, е започнала отново да се качва, макар и само с няколко пункта.

"Ако популистката опасност в Европа може да бъде отблъсната, ключова част от решението не е в подтикване на антиимигрантски лозунги, а в работа за спукване на мехурите, в които хората твърде често се оказват затворени", каза Лиеже.

Статията е публикувана в Ройтерс