Заплаха. Путин прави неща, които доскоро изглеждаха немислими. Европа и САЩ трябва да направят „стрес тест“ на бившите си съветолози и настоящи кремъловеди и на разузнаванията си и да си признаят, разбирали ли са наистина, какво става в Русия след Елцин. Причината за поведението на нейния президент може да е вътрешен проблем, който той се опитва да „изнесе“, или да заглуши. Намирането на външна заплаха е класически способ.

Заплаха са „фашистите“, които искат да отмъкнат Украйна от Русия в Европа. Мнозинството от руснаците живеят с манталитет, наследен от СССР, с озлобление и реваншизъм на победени заради неговия разпад. За тях ЕС и НАТО са двете страни на едно враждебно цяло – Запада. В европеизацията на Украйна те виждат посегателство на изконно руско наследство, а това е пряка заплаха за властта на руския президент, който го позволи.

Руската авантюра може да отразява ефект на Едуард Сноудън (преминалия на руска страна американски шпионин), а може би - и също превъзходство, което Кремъл е установил и решил да осребри. В неотдавнашен разговор с медиите Путин обеща на руските военни оръжие, с което Западът още не разполага. Това може да е истина, може да е само пропаганда.

Тест. Путин очевидно нарушава международните договорености, на които почива редът в Европа след Студената война. На срещи с бившите си европейски партньори той говори, че няма военно, а само политическо решение на конфликта, че кръвопролитието трябва да бъде незабавно прекратено. Веднага след това руски войски влизат в Украйна. Той демонстративно не само играе против правилата, но се подиграва с тях.

Интересно е кога и Западът ще почне да прави същото. Например да се зарича, че няма да въоръжава Украйна и да я въоръжава. Да се кълне, че натовски ботуш няма да стъпи на украинска земя и да прати там военни съветници. Не можем да очакваме европейски „доброволци“ в защита на демокрацията. Тя не ражда интербригадисти.

Никой не може да накара днешните европейци да умират за идеи или за граници далече от дома. Много от тях не биха се били за собствените си страни, камо ли за Украйна. Путин очевидно тества докъде може да го пусне омекналото западно общество.

Мания. Ако то му позволи да откъсне части от източна Украйна и да си направи там марионетни и непризнати от никого сепаратистки анклави подобни на тези в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, той може да остане в руските учебници по история като лидер, успял да прекрати еднополюсния модел на света, да реабилитира Русия като полюс на силовото равновесие. Това е обречена стратегия. Докъде води тя знаем от края на Студената война и на Съветския съюз.

Големият въпрос е, какво ще трябва да платят Европа и светът за поредния делириум на Русия. Че последната пак ще трябва да плати огромна цена не подлежи на съмнение.

Авантюрата на Путин е обречена не просто защото като цяло Западът превъзхожда Русия икономически и военно, не само защото в конфронтацията тя е изолирана и сама срещу всички. Русия е обречена, защото й липсва „циментът“ на устойчивото общество – свободата. Тя очевидно не е престанала да бъде империя на злото.