СИМОНА РУСЕВА

“Стига да поискам, до две седмици мога да превзема Киев!”

Такава закана е отправил по телефона Владимир Путин към все още прдседателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. 

Бомбата хвърли италианският в. “Република”. 

Днес германското сп. “Шпигел” публикува подробности от скандалната закана на руския президент, която всъщност е отправена към държавите членки на ЕС заради готвените от тях нови санкции срещу Москва. Очаква се те да бъдат оповестени още тази седмица.

“Шпигел” се позовава на пряк свидетел от западна държава, участвал на срещата на върха на държавнните и правителствени ръководители на страните от ЕС миналата събота, пожелал анонимност.

Пред 28-те лидери Барозу е казал, че е бил потресен от току що проведения телефонен разговор с Владимир Путин.
Той позвънил на руския президент и изразил тревогата си от действията на руски войници, действащи извън границите на Русия. Барозу поискал обяснение от Путин за действията на страната му в съседна Украйна. Путин предприел контраатака, изричайки, че иде реч за нещо далеч по-решаващо: “Стига да поискам, до две седмици мога да превзема Киев!”
Това било сериозно предупреждение към ЕС да не го провокират с налагането на нови санкции спрямо Русия. В противен случай трябвало да са наясно в каква посока биха се развили събитията.

Преди Барозу да сподели какво му е казал Путин, думата взела германската канцлерка Ангела Меркел, която била необичайно гневна. Тя предупредила, че Путин върви по посока на военна ескалация. Меркел съзирала опасност, че след Украйна също Латвия и Естония биха могли да бъдат жертви на руските планове. Намекът е, че има опасност след Крим Русия да анексира и други територии от бившата съветска империя. 

Ангела Меркел отдавна предупреждава, че в конфликта в Украйна на Путин не може да му се има доверие. Дали острото изказване на канцлерката е провокирало откровението на Барозу, е без значение.

Веднага след Барозу думата взел британският премиер Дейвид Камерън. Той бил на мнение, че ЕС трябва да се откаже от политиката си спрямо Кремъл “со кротце, со благо”. Не бивало да се допуска грешката от 1938 г., когато спрямо нацистка Германия била водена политика на отстъпки и въздържание в името на избягване на конфликт с агресор.

Така Камерън е припомнил горчивия урок от близкото минало.

За да не се предизвиква Хитлер, по настояване на британския премиер Невил Чембърлейн през 1938 г. Европа преглътна анексирането от Третия райх на принадлежащата на Чехословакия Судетска област, след това и установяването на протекторат Бохемия и Моравия. Само година по-късно избухна Втората световна война. Последиците са печално известни.