Българските власти сами не са пожелали да постигнат правно обвързващи ангажименти с Еврокомисията, които биха могли сериозно да намалят глобата срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Това заяви днес на специална среща с български журналисти ерокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Срещата се състоя, след като комисията обяви, че глобява БЕХ със 77 милиона евро заради блокирането на достъпа на конкуренти до ключовите газови инфраструктури у нас.

„Всичките ни действия, включително срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), имат за цел да гарантират, че потребителите ще се облагодетелстват от конкуренцията, поради която цените ще бъдат по-ниски, а качеството на обслужване – по-високо“, обясни Вестагер.

Така е било и в другия случай с БЕХ – за опит за злоупотреба с господстващо положение на пазара за електроенергия, припомни Вестагер. През декември 2015 г. ЕК прие решение, с което обявява за правно обвързващи ангажиментите, предложени от холдинга за прекратяване на ограниченията на конкуренцията на пазара за електрическа енергия на едро в България.

По същия начин ЕК е действала и с руската компания „Газпром“. През май т.г. Брюксел реши да й наложи обвързващи ангажименти, като така се гарантира свободното движение на газ нагоре по веригата в Югоизточна Европа.

И БЕХ, и „Газпром“ са променили договорите си.

В момента пък Брюксел разследва румънския оператор на преносна система „Трансгаз“ за потенциални ограничения на износа на газ.

Но сегашният случай с БЕХ обаче е друг, изтъкна Маргрете Вестагер.

„Тук става дума за отказан внос. Става дума за отношенията между инфраструктурата и доставките“, каза датската еврокомисарка.

„Ако искате да внасяте газ в една страна, трябва да имате достъп и до тръбите, и до хранилището. От БЕХ са се презапасили с капацитет за много дълго време дори когато той е бил необходим. Това е направило много трудно, да не кажем невъзможно конкурентите да доставят газ в България. И дори да са успявали да го направят, са имали затруднения с достъпа до хранилището. И вероятно някои потребители е трябвало да чакат, за да ползват газа“, отбеляза тя.

Затова Европейската комисия е решила, че е необходимо да се прибегне до член 7 – налагане на забрана и на глоба. Забраната се състои в това, че незаконното поведение не трябва да бъде незабавно прекратено и никога да не се повтаря, отговори Вестагер на уточняващ въпрос на Клуб Z.

„Бихме били щастливи да разрешим случая чрез обвързващи ангажименти, включтелно чрез процедура за сътруднчество. Но тук това не бе възможно, въпреки че опитвахме почти 3 години.“

Още повече че през миналата година българското Народно събрание реши, че държавата няма да признава вина и няма да плаща глоба, ако такава бъде наложена.

Сега дори решението да бъде обжалвано, глобата трябва да се плаща. Но по какъв начин ще бъде направено това, не е разписано на хартия, а е работа на самите българи.

Логично Вестагер бе попитана какво следва, ако от БЕХ откажат да платят.

„Това се случва много рядко. Ако глобите не се плащат, ще прибегнем до Съда на ЕС. И освен всичко друго той ще наложи дневни глоби за неплащане“, отговори Вестагер.

Тя обаче веднага допълни, че Комисията няма веднага да се обръща към Съда. Практиката на ЕС е да се даде възможност и време на хората да премислят.

Но дори глобата да се обжалва, тя не може да бъде отменена, отговори Вестагер на въпрос на Клуб Z. Вече е взето решение на Европейската комисия.