Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Остро писмо с протест срещу предложение от група депутати от ГЕРБ, "Атака", "Воля" и ДПС за промени в Закона за културното наследство е изпратил Археологическият институт към БАН до Народното събрание. В него учените твърдят дори, че с предложенията си народните представители "създават опасни прецеденти, които в бъдеще ще позволят легализиране на незаконната търговия с недвижими културни ценности". С един от текстовете на законопроекта пък "по същество се декриминализира иманярската дейност"

Става дума за проекта за промени в закона, внесени неотдавна от Данаил Кирилов и Диана Саватева от ГЕРБ, Станислав Станилов от "Атака", Боряна Георгиева от "Воля", Велислава Кръстева от ДПС и независимия Спас Панчев, който бе част от "БСП за България" преди да напусне групата. Те бяха приети единодушно на първо четене в средата на ноември. Идеята според вносителите е да се облекчи легализацията на притежаваните от частни колекционери културни ценности. Според текстовете вече освен държавните и регионални музеи, идентификация на културните ценности и издаването на съответните законови удостоверения за тях ще могат да правят и частните музеи.

Председателят на комисията по култура и бивш министър Вежди Рашидов обяви преди гласуването, че се прави добра крачка за легализиране на колекциите. "Иначе поощряваме каналите за износ, които съществуват, няма какво да се правим, че ги няма", обяви още той.

Според закона собствениците на колекции и ценни вещи трябваше да поискат тяхната идентификация и регистрация до април 2010 г. Това е направено за 107 колекции, но към края на 2016 г. по данни на Министерството на културата с окончателен акт са регистрирани само 17, става ясно от мотивите към законопроекта. Ако новите текстове бъдат приети, това ще позволи собствениците на колекции да могат да поискат пренасочване на заявлението им към музеи, "притежаващи експертен потенциал" и съответстващи на тематичния обхват на колекцията. Друго предложение е да отпадне изискването да не се издават удостоверения или заповеди за легализиране на културните ценности, ако има данни да се предположи, че вещите - обект на идентификация, са незаконно придобити. Причината - въпросният текст сега "борави с предположения, а не с доказани факти", обясняват още депутатите. 

От Министерството на културата също излязоха със становище, с което идеите на разноцветната тематична политическа коалиция са частично подкрепени. Едно от предложенията на ведомството е частните музеи, които ще могат да идентифицират, а по този начин да легализират ценности, да не са всички, а такива, определени със заповед на министъра. Министерството не одобрява идеята самостоятелна идентификация да могат да правят също търговци на културни ценности и нумизматични дружества. Освен това настоява да се запази възможността директорите на музеи и министъра на културата да могат да откажат издаването на удостоверение на културните ценности, ако имат данни, че те са придобити незаконно.

Писмото на учените от БАН е изпратено до комисията по култура и до всички народни представители на 23 ноември и е публикувано в сайта й. То е подписано от директора на Националния археологически институт с музей доц. д-р Людмил Вагалински и започва с протест първо за начина, по който са предложени измененията в Закона за културното наследство. 

"Смятаме за редно при съществуването на намерения за промени в конкретни нормативни актове, отнасящи се до културно-историческото наследство на страната, предварително да бъдат запознавани съответните компетентни институции, в това число и Националния археологически институт", започва краткото, но остро становище.

"Исканите подробни промени в в режима и критериите за идентификация на движими и недвижими културни ценности според нас са в ущърб на обществения интерес", продължава писмото.

Депутатите предлагат към критериите за оценка дали дадена вещ е културна ценности или не да се запише и "пазарна стойност". По тази тема археолозите от БАН завяват, че това буди недоумение, "предвид отсъствието на официална търговска дейност с археологически и културни ценности в Република България".

Като "особено притеснително" е оценено предложението на групата депутати за промяна в чл. 146, ал. 3. То гласи: "Движимите и недвижимите вещи придобиват статут на археологически културни ценности от съответната категория след легализация по реда на този закон". 

Тълкуванието на археолозите от БАН е, че по същество така се легализира иманярската дейност. 

"Сваля се съществуващата необходима превенция и се обезсмисля Закона в неговата част за археологическото културно наследство (Глава VII от ЗКН). Създава се пряка възможност в Закона за оневиняване поради незнание и липса на идентификация на лицата, занимаващи се с незаконна иманярска дейност и трафик на културни ценности", пише в становището.

В крайна сметка, според учените, свалянето на предварителния национален статут на движимото и недвижимо археологическо културно наследство обезсмисля всички действия на МВР и прокуратурата в борбата за опазване на "богатото археологическо наследство на нашата страна". 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.