Журналист от екипа на "Биволъ" е обект на заплаха. Това заяви в Европарламента Димитър Стоянов, разследващ журналист от сайта.

Той и румънският му колега Атила Биро участваха в дискусия на тема "Безопасността на журналистите в България". Тя бе организирана от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Там бе и Станимир Въгленов – също разследващ журналист, днес директор онлайн проекти на в. "24 часа".

Стоянов и Биро бяха арестувани през септември край Радомир. Двамата проследили как служители на разследваната от тях компания "Джи Пи груп" горят документи, свързани със злоупотреби с еврофондове.

"В момента имаме идентифицирана заплаха срещу член на нашия екип. Имаме подаден надлежен сигнал извън пределите на България. Заплахата е за саморазправа в следствие на разследването на "Джи Пи гейт", каза Димитър Стоянов.

Той обаче не пожела да съобщи името на заплашения журналист.

"Факт е, че от момента, в който започнахме да публикуваме различните части от това разследване, натискът се засили. И получихме индикации, че се готви ответна реакция", уточни той пред Клуб Z.

Попитан дали има заплахи лично срещу него заради "Джи Пи гейт", той отговори:

"Всички внимаваме много, защото ситуацията е взривоопасна. И е добре да успеем да продължим с това разследване."

Станимир Въгленов похвали екипа на "Бивол", че е направил истински удари. И говори за журналистическите разследвания. Същевременно той заяви, че почти никога в първоначалните публикации не е видял позицията на засегнатата страна:

"Това е важно за журналистиката, която аз съм учил и в която работя. Колкото и силен и опасен да е човекът, трябва да поискаш позиция. Въпросът ми е дали това правило се следва и ако не – защо?"

Пред Клуб Z Димитър Стоянов отхвърли тези твърдения:

"Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Когато имаме автентични и проверени документи, останалото е коментар. Ние публикуваме доказателства, а не материал, който е аналитичен или да питаме страната Х или Y какво мисли по темата. Ние сме разследващи журналисти."

По време на дискусията Стоянов разказа как срещу него е било отправено точно такова обвинение. Тогава той проверил в ПИБ сметките на лице на име Валери Милорадов Петров, който всъщност е клошар. От банката отказали да предоставят информация.

"Това е човекът, чрез чиито фирми стана кражбата на 24 милиона евро, предназначени за румънските бедни. Той получи правото да им достави храни в резултат на обществена поръчка и с банкова гаранция от 30 милиона от ПИБ. Двамата с него отидохме да видим какво има в сметките му. И в един момент бях обвинен от банката, че не съм я потърсил за право на отговор. Какво да ги попитам? Защо не са изпълнили закона в този случай ли? При положение, че след това подадох сигнал до БНБ и оттам казаха, че ПИБ в този случай не е изпълнила закона. Понякога нещата са ясни. Нима трябва да питаме защо има корупция, защо участвате в корупционни схеми? Как трябва да звучи този въпрос?", попита Стоянов.

По време на дискусията стана дума и за убитата наскоро русенска журналистка Виктория Маринова. И Димитър Стоянов, и Атила Биро бяха категорични, че никога не са твърдели, че тя е убита заради журналистическата си дейност. Но изтъкнаха, че следствието работи само в една посока. Стоянов е убеден, че арестуваният Северин не може да е единственият физически извършител, макар да е много силен и да е боксьор. А Биро припомни, че в началото много бързо е бил обвинен неизвестен румънец.

Станимир Въгленов заяви, че не е съгласен с европейските доклади за сериозно влошаване на българската медийна среда и за непрозрачната собственост върху медиите у нас. 

Кризата в бранша у нас според него започнала преди 10 години, когато медиите преминали на цифров модел. А те не били подготвени за това. Някои загубили инвестиции и се сринали. Местата им били заети от други, които предпочитат непрофесионалната журналистика и да се пречкат.

Той смята, че главната опасност за българските медии е, че някои собственици нямат основни ресурси. А без стабилност въз основа на пазарните механизми медите ще бъдат основна плячка на олигарсите.

"Медиите нямат ресурс и не могат да привличат и обучават журналисти. Съответно не могат да правят качествени продукти. И затова никой не ни помага", коментира по-късно Въгленов пред Клуб Z.

На въпроса кой трябва да помага той отговори:

"В различни държави има различни програми за помощ на медиите. Във Франция има субсидиране. Не казвам, че това трябва да стане, защото не вярвам, че ще стане в България по този начин. Но казвам, че трябва да има програми, които да обучават журналисти на качествена журналистика, и че трябва да се отпуснат средства – не знам дали от българския бюджет или от външни източници. Най-добре е и от двете страни. Иначе това (явно става дума за липсата на ресурси – б.р.) ще убие професията."

Въгленов допълни, че е възможно в момента, в който имаме по-голяма свобода на словото, да нямаме подготвени журналисти.

Помолен за повече уточнения, той каза, че държавната помощ трябва да бъде финансова. Но и че това трябва да бъде ясно структурирано – къде отиват тези средства, за какво се използват, но и да не бъдат единствените. Много е важно те да се диверсифицират. Защото ако голяма част от средствата идват от правителството, няма независима журналистика.

Димитър Стоянов обаче е убеден, че медиите не трябва да получават държавна помощ. Според него така или иначе те се издържат по един странен начин, защото не могат да функционират в следствие на рекламите, които им се възлагат.

"По тази линия рекламните агенции са овладени и това е начин да се ръководят медиите, да се държат в зависимост. Когато държавата започне да финансира избирателно медии, това е лош сигнал. Дори и новият закон на Делян Пеевски предвижда и малките дарители да излязат на светло. Ние в "Биволъ" имаме много малки дарители. Но те не искат да са на светло, защото се страхуват от репресии, и то с основание. Смятам, че този закон също допринася за влошаването на медийната среда в България", коментира пред Клуб Z журналистът.

Атила Биро, който е от румънския проект "Райз", смята, че и от двата бряга на Дунава правителствата оказват натиск върху медиите. И така поставят сами себе си в неизгодно положение.